Ч ерен президент в Белия дом. Светът просто полудя след избора на Барак Обама. В Кения обявиха национален празник.
В Европа коментатори и журналисти превърнаха избора на Обама във възможност да демонстрират презрение към собствените си политически лидери.
В Русия президентът Медведев беше принуден да обяви, че обръща ракетите си срещу Европа, за да може някой да му обърне внимание.
В България в продължение на три дни не избухна нито един нов скандал, което е рекорд за последните месеци. Вече три дни Америка танцува с историята.
Но ако се вгледаме по-внимателно в развихрилата се Обамомания, ще видим поне няколко неща, които не могат да не ни изненадат. Мнозинството от тези не-американци, които с радост облякоха фланелки с лика на Обама, никога не са гласували и не биха гласували за представител на малцинствата в своята собствена страна.
Със същия ентусиазъм, с който приветстват избора на черен президент в Америка, много българи биха се борили срещу избора на турчин, циганин или жена, когато става дума за България.
Мнозинството от тези, които скандират "Обама", не знаят нищо или почти нищо за политиката, която предлага новият американски президент. Те живеят в света на образите, а не в света на идеите. И трето, мнозина от тях не харесват нито Америка, нито демокрацията. В какво тогава е тайната на глобалния ентусиазъм отприщен от победата на Обама?
Когато гледах кадрите, запечатали вълната от емоции след победата на първия черен президент на САЩ, си спомних кадри от документалните филми за еуфорията, родена от полета на Юри Гагарин.
Комунисти и анти-комунисти, бели и черни излизаха по улиците на световните столици да приветстват първия човек полетял в космоса. Хората, които приветстваха тогава Гагарин, не мечтаеха да станат космонавти, те не знаеха законите на физиката и навярно трудно си представяха как се изстрелва ракета, но те знаеха, че някаква историческа граница е преодоляна, че човечеството е спечелило историческа победа. Това, което хората приветстваха, беше идеята за прогрес.
През последните години големи умове ни убеждаваха, че човечеството се е разделило с илюзията за прогрес, че вече никой не вярва в прогреса. Но когато гледах как светът приветстваше победата на Обама, си дадох сметка, че големите умове може би се заблуждават и хората продължават да вярват в идеята за прогрес, в идеята, че следващите поколения ще са по-умни и по-щастливи от нас.
Победата на Обама наистина прилича на излитането на първия човек в космоса. Обама преодоля една граница. Нещо, което изглеждаше немислимо само преди 10 или 20 години - възможността чернокож американец да стане президент на Америка, днес е реалност.
В политически план с победата на Обама Америка си върна правото да бъде световен лидер. Защото, за да бъдеш световен лидер, не е достатъчно да си най-голямата икономика и да имаш най-силната армия.
За да бъдеш световен лидер, трябва да си способен да плениш въображението на света. Войната в Ирак и глобалната финансова криза накараха много хора в света да си зададат въпроса имат ли САЩ потенциала да бъдат световен лидер. Победата на Обама връща на Америка възможността да убеди тези хора, че светът има нужда от американска мечта.
