Как Надежда интервюира Слави по 'Дарик' (I част)

- Аз съм Надежда Михайлова... Същата, за която си мислите. Днес съм тук в друга роля, за да ви бъде интересно на 12-ия рожден ден на "Дарик радио". Честит рожден ден, "Дарик"! Поздрав и към госта, когото съм поканила. Не шоумена, не медийната звезда, не героя от билбордовете, а просто човека Слави Трифонов.
- Добър ден, г-жо Михайлова. Много съм впечатлен от факта, че Вие сте водеща, както съм и много зарадван, че поканихте мен във вашия час по "Дарик".

- Знаеш ли, че за пръв път се обръщам към теб на "ти". Надявам се, че нямаш нищо против.
- Допреди да влезем в студиото, ми говорехте на "Вие" и предпочитам да остана на тази учтива форма, в знак на моето уважение към Вас. Вие сте красива жена и лидер на политическа сила.

- Бих искала да върна жеста и да те попитам позна ли музиката, която пуснах?
- В момента не мога да се сетя, но предполагам, че след като сте ме поканили за гост, сте си избрали нещо, свързано с виоли.

- Това е Първа симфония от Густав Малер. Казват, че е любимата ти музика...
- Да, да... само че аз слушам основно Втора и Шеста... Хванахте ме...

- Преди всичко бих искала да те представя: Роден си преди малко повече от 30 години...
- Да, 1966 г., 18 октомври. На 38 г. съм.

- Завършил си консерваторията с нежния профил "виола".
- А, миналата година най-после реших да се дипломирам. Очаквам бъдещето с отворени очи и вярвам, че всичко, което може да ми се случи, изисква да имам висше образование.

- Вече четири години си най-гледаният, най-възхваляваният и най-руганият човек в България. Имаш зад гърба си 15 албума. Продал си сензационни за страната ни тиражи, над 1500 часа лайв-предавания в националния ефир. Виж, че и аз съм се опитала ..
- Вие ще пишете книга за мен ли?

- Може и да напиша, както съм започнала, но сега все още трупам познания.
- А може ли и аз да Ви задам един въпрос? Защо избрахте да поканите мен във Вашето предаване? Вие сте политик и можете да поканите когото пожелаете, още повече в условията на предизборна борба много хора биха се съгласили да дойдат.

- Ние не сме в предизборна борба и искам да засегнем теми, които не са свързани с политиката, а с нещо, което има отношение към света, където живеем. А ти си успял човек. Затова исках да те питам какво означава за теб да успееш? И успехът самота ли е?
- България се различава от другите страни. Преди два месеца бях в Германия и имах среща с шефа на "Юнивърсъл"-Германия. Там успехът изглежда по различен начин. В България се налага още дълго време да се наместваме към това, което е по света. Дали съм успял и дали така гледам на себе си, не мога да кажа. Аз искам да си върша добре работата. Не искам да използвам клишета.

- Имаше един период, в който мои приятели са ме обвинявали в това, че използвам клишета... може би когато се чувствам несигурна, прибягвам до тях. Може би това е рефлексът на всички хора.
- А може би е било следствие от това, че сте политик.

- Политиката се изпълни с много клишета и затова ми се иска да свалим маските. Спомням си, че имаше една много хубава песен на Тина Търнър, не успях да я намеря във фонотеката на "Дарик". В тази песен, когато я питат "Щастлива ли си?", тя казва "Да, понякога". Тя е човек, който е имал много труден живот, започнала е от нищото и е стигнала до върха. И въпреки това казва, че успехът не е равен на щастието.
- Чак сега свалихте маската между другото. Кога ви се е случвало и по какъв повод я сваляте?

- Може би, когато ме провокират.
- Вие щастлива ли сте?

- Понякога.
- Ами добре, имате и я тази песен на Тина Търнър?

- Не, но ще я намеря за следващия път, тя засяга голямата тема за това какво дава и какво взима славата.
- Всичко е много комплицирано, трябва да приемем, че всяко нещо си има цена. Както вашата слава и политика, така и моята слава и политика.

- Въпросът с цената в духовния смисъл има своето значение. Пътят към славата винаги... сега ще чуем друга песен на Тина Търнър.

Продължение...