Р ано е да се говори за бързото разрешаване на косовския проблем чрез провъзгласяването на независимост от Сърбия. В близко бъдеще на провинцията ще й се наложи да разреши редица икономически и социални проблеми, коментира "Дойче веле".
На дневен ред е въпросът за икономическата жизнеспособност на областта. В края на краищата тя винаги е била най-бедната в състава на бивша Югославия, отбелязва медиата.
Косово и днес страда от масова безработица, слаби политически институции и гигантска корупция.
По икономически и социални показатели този регион е сравним с най-бедните африкански страни: детската смъртност тук достига 35 на 1000 новородени, нивото на безработица е 42%, лоша е образователната система, високи са нивата на замърсяване на околната среда.
По данни на Световната банка през 2005 г. средният годишен доход на глава от населението в провинцията е бил 1243 евро. Какви шансове за оцеляване има подобен регион, пита "Дойче веле".
Наскоро влиятелното американско издание "Уолстрийт джърнъл" публикува статия озаглавена "Привържениците на независимостта на Косово игнорират икономическата действителност".
Авторите й смятат, че макар да притежава най-големите в Европа запаси от олово, цинк, никел, кобалт и боксити, както и значителни човешки ресурси, неизгодното геополитическо разположение ще се превърне в пречка за развитието на Косово.
Франц Капс, консултант от Световната банка и бивш специален пратеник на тази институция в Южна Европа, не е толкова песимистично настроен.
Поред експерта находищата на кафяви въглища, намиращи се на територията на Косово и оценявани приблизително на 15 млрд. т, могат да бъдат експлоатирани интензивно, което дава възможност за развитието на ТЕЦ-ове и експорт на енергия в съседните страни.
Съвкупността на такива фактори, като чуждестранни инвестиции, стабилна политическа и правова обстановка, ще помогнат на областта да получи импулс за развитие, смята Капс. Основният фактор за стабилизацията обаче би било приемането на Косово и Сърбия в състава на ЕС, добавя той.
Не е изключено пък излизането от състава на Сърбия да бъде единственият шанс за икономическо оцеляване на областта.
"На сръбското правителство му предстои да реши редица икономически проблеми в собствената си страна. Белград не е в състояние да инвестира в Косово", твърди професорът от австрийския университет в Грац и експерт по Южна Европа Карл Казер.
Той също е привърженик на мнението, че най-добрият вариант за развитие на събитията в областта би било членството в ЕС.
Когато паднат митовете и легендите на Балканите, регионът ще се нормализира, коментира за БГНЕС проф. Стефан Карастоянов, създател и ръководител на катедра "Регионална и политическа география" в Софийския университет.
В своите 11 хил. кв. км Косово има изключителни природни ресурси - там е минералният музей на Европа, подчерта географът. "А като прибавим и сериозният демографски потенциал и инвестициите, които ще тръгнат към района, страната я очаква добро бъдеще".
