Капки пораждат живота, капка по капка тича кръвта из вените, изтича кръвта от вените.
Защо хората казват: „Нямаш ли поне капка разум, поне капка любов, поне капка милост?”...
Чувал ли си някога изрази от типа: капка жестокост, капка твърдоглавие, капка алчност? Мисли за това, докато аз ти разказвам за Земята.
Тя е също като мен и теб. Ако кръвта носи живота в нашите тела, то водата носи живота на планетата ни по своята кръвоносна система от малки поточета, реки, езера, морета и... открити океани и сгушени изворчета. Какво тече по нейните вени, обаче... само вода ли? Де да беше така...
Сигурно и сам ще изброиш поне сто вида боклук, изхвърлен във вените на планетата ни. Но ти нямаш вина за това – големите корпорации са ни засипали с огромната мръсотия. Какво можем ние да им направим... Вярно е, ние само гледаме как отровите от тоя списък се разхождат из нейните вени.
А колко вида боклук можеш да изброиш, но такива – изхврълени във водата от нас двамата? Повече ли? Сигурен ли си? Е, и аз си мисля същото. Тогава разликата между големите и нас с тебе е равна на нула. Малките фасове от цигари, малките опаковки от вафли и пакетчетата от семки плуват в кашата от нефт, химикалии вода.
Превърнали сме планетата в наркоман. По вените й не тече жива вода, изобщо не тече вода. Тя така е привикнала с отровите и боклуците, че започва вече да се нуждае от тях, променя се, отровата й дава сили... Когато получи новата си доза... - топи се от удоволствие и разплита ледените си шапки, разкъсва озоновия си потник. До кога ли? До последната капка живот в нея – като истински наркоман тя не разбира, че умира. А ние с тебе имаме хиляди оправдания за делата си. Нямаме вина. Няма изрази от типа капка жестокост, капка твърдоглавие, капка алчност. Ти не можеш да промениш света, аз не мога. Та аз и ти сме само дилъри, не сме наркобарони. Не? Не ти ли харесва? Какво казвали хората? Капка разум, капка любов, капка милост? Даааа... толкова си наблюдателен.
Сигурно капка добро е достатъчна. Всяка капка добро извършено от мен, от теб, от непознатия до теб, всяка капка носи живот на планетата ни... и на нас двамата разбира се. Когато отидеш на плажа следобед, преди да хвърлиш фаса от цигарата си в морето, ще се сетиш ли за своята капка любов, която дължиш на планетата?
Когато изпиеш последната глътка бира на пикника край реката, преди да хвърлиш бутилката на брега, ще се сетиш ли за своята капка разум, която дължиш на планетата?
Когато се наложи да се отървеш от боклука след ремонта на къщата и натовариш строителните отпадъци в ремаркето на колата си, преди да ги хвърлиш тайно в дерето, ще дадеш ли на планетата своята капка милост, която й дължиш?
Да ти кажа право и на мен ми е трудно. Смятам се за добър човек, но... не съм сигурна. Знам едно за нас двамата – ти ще ме подсетиш, когато трябва, аз теб – също. Ще броим успехите в капки. А планетата ни ще се учи да живее.
