Такъв е случаят с
Милан Кундера, който поддържа сложни отношения с родината си Чехия
През 1975 той напуска тогавашната Чехословакия, за да избяга от комунистическия режим и се установява във Франция. Едва ли някой е предполагал през 70-те години, че той ще започне да пише романите си на френски, като някои от последните дори не се преведени в родината му.
Наскоро Кундера получи Националната награда за чешка литература и може би това ще се окаже важен обрат в живота му.
Писателят се извини, че не може да присъства на церемонията по връчването й по здравословни причини и изпрати запис с обръщение, в което изказва благодарност на всички, благодарение на които творбите му са били издавани в Чехия.
Трябва да се отбележи, че Кундера се връща много рядко в родината си и когато все пак го прави, е инкогнито. Това в никакъв случай не спомага за помирението му с чешката публика, която така и не може да разбере, защо книгите му, написани през последните години на френски не се превеждат на чешки.
В действителност Кундера е убеден, че единствен той е способен да превежда произведенията си от френски на чешки, но както признава, на 78-годишна възраст предпочита все още да пише, отколкото да превежда.
Наскоро един от основните чешки ежедневници написа, че между автора и оригиналното му лингвистично пространство съществува пропаст, издълбана от болшевишкия режим и задълбочила се през последните две десетилетия.
Португалският нобелов лауреат, писателят Жузе Сарамаго,
живее в Испания, но по-интересното е, че се обявява за обединяване на двете страни в една общност, която той нарича Иберия.
В рамките на тази общност Португалия, според него, ще бъде интегрирана в Испания като провинция - нещо, което съвсем не предизвиква радост в родината му, а и той никога не е бил особен мил с нея.
Всъщност идеята за иберизма съвсем не е нова, но до скоро тези, които я споделяха бяха смятани в Португалия за национални предатели. Днес обаче 28% от португалците смятат, че идеята не е толкова лоша, а политиците от двете страни на границата, превърнала се във виртуална, я изтъкват редовно.
Когато обаче Сарамаго се обявява за Иберия, реакциите са доста остри.
Авторът, който е силно ангажиран в антиглобалисткото движение продължава да е убеден марксист. Той влиза в редиците на португалската компартия през 1969 г. и оттогава насам отношенията между Португалия и Сарамаго представляват поредица от безкрайни "съпружески" сцени.
Писателят не може да прости на страната си обидата, която е нанесена на романа му "Евангелието по Исуса Христа". През 90-те години, португалските власти отстраняват творбата му от литературните награди, тъй като е обявена за оскърбителна.
Тогава Сарамаго напуска Португалия и се установява на Канарските острови, където живее с 20 години по-млада от него жена. И все пак той изпитва уважение към португалците, които го харесват.
По случай 85-та му годишнина Лисабон организира честване, но болният Сарамаго не можа да присъства и бе уважен от Мадрид.
Писателят Виктор Пасков живее на три адреса:
в Германия, във Франция и в България. И критиците, и почитателите го смятат за космополитна личност.
Като име той е признат от Съюза на немските писатели, от българския писателски съюз, от читателите. Изборът на Германия е предопределен от факта, че известният писател белетрист е завършил консерваторията в Лайпциг през 1976 г.
Работил е като композитор и е пял като бас баритон на големите оперни сцени в Европа. Но идва момент, когато написва първата си книга "Невръстни убийства" и музиката отстъпва място на литературата.
После се появява втората книга "Балада за Георг Хених", по която БНТ наскоро направи екранизация. Книгата е публикувана във Франция през 1989 г. и за нея Пасков получава Голямата литературна награда на Бордо.
Тази книга донася популярността му като автор на бестселъри. Издателите му във Франция му предлагат договор за следващ роман и той остава във Франция, където създава книга за българските музиканти на гурбет в бившата ГДР - "Германия - мръсна приказка".
Всъщност Виктор Пасков попада в чужбина в момент, когато връщането му в България се оказва невъзможно и адаптацията му извън родната му страна е неизбежна.
Странстването го забавлява и от него започват да се раждат белетристичните му сюжети. В тях има и много автобиографични елементи.
Но, както самият писател заявява в едно интервю, по-страшно е когато човек не може да се адаптира в собствената си страна и предпочита да живее в друга. Затова и младите хора продължават да напускат България.
Макар и работейки в чужбина, Виктор Пасков периодично си идва, както много други българи, установили се извън родината.
Отсъствието му от България не пречи на писателя да има едни от най-високите тиражи у нас - от 60 000. Съперничат му само Антон Дончев и Христо Калчев.
А в Европа и в САЩ тиражите отдавна са надхвърлили 2 млн. Това потвърждава неговата рецепта за бестселър и за успех - сериозно издателство и реклама.
В България обаче един писател не може да живее от своя литературен труд. При все това, преди две години премиерата на книга му "Аутопсия на една любов" се състоя в София.
< script language=javascript type=text/javascript>< /script>< script language=javascript1.2 type=text/javascript>< /script>< script language=javascript type=text/javascript>< /script>
