Дн найсет квадратни километра от най-гъсто населената част
на Перник, в която живеят около 30 хил. души, са застрашени от пропадане.
В новите договорености между България и ЕС да
бъде заложена мярка за преодоляване на последствията от
подземния въгледобив в Перник, по която общината да
кандидатства за финансиране, настоя на нарочна дискусия по въпроса днес
кметът Росица Янакиева.
Средствата, които ще бъдат нужни за
решаване на проблема, възлизат на стотици милиони левове.
Местната власт в Перник се надява да убеди Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в бъдеще да
отделя средства за проучвания и обследване на минните
разработки.
Многобройни са жалбите на граждани за пропадания на улични
платна, деформации и напуквания на жилищни сгради, свлачищни
проявления, наводнения на мазета и сутерени и др. в града.
Жилищата са
законно изградени върху стари минни изработки. В много случаи
галериите са изоставени без да бъдат обрушени.
Големите зеещи
пространства под централната част на Перник
сега се пълнят с
вода и създават опасност от недопустими слягания и внезапни
пропадания на повърхността.
Докато рудниците са работели, подземните галерии са били
отводнявани с над 180 помпи, докато сега те не функционират и
масивът е наводнен.
В Перник има 155 напукани сгради в
кварталите "Драгановец", "Байкушева махала", "Рудничар",
"Караманица" и "Каменина", а други 62 къщи са застрашени от срутване.
През 2010 г. в кв. "Проучване" се срина стар
двуетажен блок, а после стана ясно, че под него са кръстосани
една над друга четири галерии, всяка от които с
височина от 2,50 метра.
Обособени са 12 застрашени от пропадане зони
На жилищните
сгради са поставени репери и се наблюдават движенията и
деформациите.
Случаят с града се приема за уникален за България. Все
още, обаче, няма инвестиционен проект за запълване на галериите. До момента са запълнени едва 0,25 на сто от иззетите
пространства под Перник.
Подземният въгледобив в Перник датира от 1891 г. и
продължава до 2006 г. От 2000 г. "Мини - Перник" ЕАД е обявено в
ликвидация, която продължава и днес.
Всеки момент българският парламент ще одобри
окончателно новия закон за управление на отпадъците, който
поставя изключителни предизвикателства пред нашия бизнес,
общините и правителството, заяви днес в Перник министърът на
околната среда Нона Караджова.
Към 2020 г. България
трябва да постигне минимум 50 на сто рециклиране на битовите
отпадъци, които могат да бъдат оползотворени.
В изключително
висока степен трябва да се използват биоразградимите отпадъци от
бита, от парковете, градините, хранителните отпадъци, уточни министърът. Повторна обработка трябва да претърпят и
най-малко
70 на сто от отпадъците от строителството и разрушаването на
сгради
Това е свързано със сериозна промяна в стила на работа
на този бранш, посочи Караджова. Според нея много сериозен
инструмент са зелените обществени поръчки.
От миналата година
при избора на изпълнители на обществени поръчки за рехабилитации
на първокласната и второкласната мрежа в България Агенция "Пътна
инфраструктура" поставя изискване изпълнителите да имат
съоръжения за оползотворяване на самата маса, която се генерира
при рехабилитацията.
Методът е с 30 на сто по-евтин от
конвенционалния, твърди министър Караджова.
Усилията на ЕС да противостои на климатичните
промени и едновременно да осигури енергия за населението
и бизнеса са част от неговата стратегия за растеж
"Европа 2020", отбеляза Нона Караджова.
Акцентите в стратегията
предвиждат намаляване на емисиите парникови газове с 20% да 2020 г., добиване на енергия от възобновяеми
енергийни източници като минимум 20 на сто от крайното
потребление на енергия и намаляване на консумацията на енергия
от крайните потребители с 20 на сто.
Източник:
БГНЕС
