- Бабо, морето сякаш ме вика. Ще вляза за мъничко.
- Недей, дете, мръсно е. Хората са пуснали мръсния си канал в него.
- Добре, бабо, тогава да отидем да се разхладим в студените води на реката.
- Мило мое, колко си наивно. Няма да се разхладиш, по-скоро ще бъдеш отровена от химикалите изхвърлени от близката фабрика.
- Тогава поне да пийнем от изворната вода.
- И там е мръсно, дъще. За да има повече зеленчуци, хората ториха, пръскаха и замърсиха почвата. Това стигна и до извора и сега и там водата е отровена.
- Много жалко, бабо, пропиляли сме водата си. Някога било ли е различно?
- Да беше, мило дете. Едно време, когато благодарните чужденци се грижеха за нашето наследство.
- Разкажи ми повече, бабо.
- Преди много години...
В трите края на света се разболели трима мъже. Техните заможни синове ги обичали ужасно много и викали всякакви лекари, знахари, билкари, но нито лекарствата, нито билките, нито обредите помагали. Но момчетата не губели надежда. Един ден тръгнали по света да търсят спасение за бащите си- без да знаят какво търсят.
На кораба за другия континент първият момък срещнал един мъдрец. Спделяйки с него мъката си, старецът го окуражил, че е на прав път, но трябва да намери още двама с подобна съдба и заедно да намерят солената вода.
Прекосявайки пустинята една вечер вторият момък сънувал сън, в който една възрастна жена му казва, че това е пътят и вървейки по него ще срещне още двама, които ще му помогнат да намери сладката вода, която ще излекува баща му.
Третият още при тръгването от дома раззбрал, че трябва да намери двама съмишленици, с които да открие изворната вода. Но и той подобно на останалите се питал, как ще намери правилните хора.
Пътували те дни и нощи. Един прекосил океан, друг пустиня, но никой не се отказвал.
След две седмици път първият момък се озовал на красиво, заобиколено от дръвчета, място, където решил да си отпочине поне за ден. Ворият момък бил измъчван от жажда, заради силното слънце в пустинята и потърсил спасение в поточето на гъстата гора. Третият пък бил толкова изморен от ходенето пеш, че търсил дебела сянка под, която да почине. Така тримата се озовали на едно и също място. Вечерта, когато щурците запяли своята красива песен, а слънцето било далеч зад хоризонта, единият запалил огън. Дригите очудени, че не са единствени сред девствената природа, били привлечени от светлината и тръгнали към нея. Всеки от тримата бил щастлив, че вижда хора и няма да прекара ноща сам, дебнат от хищниците в гората. Така момчетата се събрали около огъня, от дума на дума започнали да разказват неволите си и намерили общото помежду си- болните бащи. Първият споделил разговора си с мъдреца, а другите се изненадали, защото имали същите заръки. Тогава момците разбрали, че са намерили хората, които ще им помогнат, но осъзнали, че търсят различна вода. Това означавало, че трябва тя да бъде на едно място, но никой от тях не бил чувал за такова кътче от света. Мислели си, че ако то наистина съществува, това място трябва да бъде неземно красиво, а хората много щастливи. Надеждата била по- силна от всичко и още непомилвани от слънчевите лъчи, тръгнали да търсят чудното място.
Преминавали планини, пустини, морета, питали всеки срещнат за това място, но всички ги гледали с недоверие и казвали, че такъв рай на земята няма и пътуването им е напразно. С всеки изминал ден, те губели надежда, но (след 9 планини, в десета) един ден, преминавайки поредната река, попаднали на едно необикновено красиво място. Дърветата гордо се извисявали и пеели с вятъра, птиците се реели високо в небесата, сред зелената трева подавали глава безброй цветове. Сред тази природа те се почувствали като в рай. Вече почти загубили надежда спряли една баба и й задали за пореден път въпроса, дали е чувала за земя, в която има трите води. Тогава старицата им отвърнала, че вече са я намерили и това е България. Щастливи, че може би ще открият скоро лек за бащите си, целунали ръка на жената и забързали да намерят солената, сладката и изворната вода. По пътя местните ги опътвали, давали им храна и подслон, помагали с каквото могат.
Така първо намерили солената, нашето море. След това продължили на запад и намерили сладката вода, а близо до нея и изворната. Всеки бил щастлив и бързал да се прибере вкъщи, за да помогне на баща си.
Момците се разделили, но си обещали, че ако бащите им оздравеят след година ще се съберат отново там, където срещнали бабата...
След една година, в уречения ден и тримата били на старото място. Усетили отново райския въздух, момците решили, че трябва да се отблагодарят на тази красива земя и този народ, които им помогнали да спасят бащите си. Първият решил да пази морето чисто, вторият закрилял реките, а третият всички извори. Пазейки тях, те пазели водата на хората, тяхното бъдеще.
- Тогава, мило мое дете, нашите води бяха чисти.
- Но, бабо, защо сега те не ги пазят вече.
- Защото и те бяха смъртни, макар че бяха пазители на рая. А с тях сякаш си замина и съвестта на народа ни, който в момента руши рая и погубва богатството си.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!