С ред основните цели на Съвета за регионално сътрудничество, който ще наследи Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, е да не позволява никоя страна да остане изолирана от регионалното сътрудничество, заяви министърът на външните работи Ивайло Калфин на провеждащата се в София последна среща на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа.
Пактът се трансформира в Съвет за регионално сътрудничество, в който ще участват всички страни от региона. Форумът в София е свикан само 10 дни след обявяването на независимостта на Косово.
Форумът е първото международно събитие, което събира на една маса представители на Белград и Прищина след провъзгласяването на независимостта на Косово.
"Въпреки множеството различия и трудности, в новата структура ще участват всички страни от региона. Пактът за стабилност за Югоизточна Европа накара страните от региона да седнат на една маса, вместо да воюват на бойното поле, да решават проблемите си със силата на писалката, а не със силата на оръжието, каза Ивайло Калфин.
Миналото не трябва да се забравя, но ние живеем в настоящето и градим общото си бъдеще. Бъдещето на всички държави е в ЕС, подчерта българският вицепремиер.
Ние сме на Балканите и трябва да се гордеем с това, ние сме съседи и трябва да си помагаме, а не да спорим чия история е по-велика, допълни той. По думите му крайно време е страните от региона да разберат, че успехът на съседа е и техен успех.
Специалният координатор на Пакта за стабилност Ерхард Бусек, който откри форума, определи като историческо събитие трансформацията му.
Бусек каза, че Косово е изцяло част от регионалния пейзаж и дейностите по сътрудничеството, което по думите му е добре за региона и за хората в Косово. Той изрази надежда, че в идните седмици и месеци положителният ход на събитията ще продължи за доброто на всички в региона.
Сега е време да се фокусираме върху бъдещето, а не за се връщаме назад в миналото, допълни той и съобщи, че в региона са наляти между 7 и 8 милиарда евро за 11-те години от създаването на Пакта за стабилност.
От името на ЕС министърът на външните работи на Словения Димитрий Рупел, чиято страна председателства в момента съюза, каза, че преходът от Пакта за стабилност към Съвета за регионално сътрудничество увеличава значително собствената тежест на страните в региона.
Успехът или неуспехът на съвета зависи от волята на страните-участнички да си сътрудничат, отбеляза Рупел. Той изтъкна, че ЕС ще подкрепя инициативата, но нищо не може да замени необходимата воля и решителност на страните в региона да покрият критериите за членство в съюза.
По късно на пресконференция Калфин заяви, че България има интерес от добри съседски отношения със Сърбия и не възприема като ултиматум изявленията, че Сърбия ще изтегли посланика си от София, ако страната ни признае Косово.
"България няма да направи нищо, което би могло да създаде напрежение със Сърбия, каза той.
Ръководителят на Регионалния съвет за сътрудничество хърватинът Хидо Бишчевич съобщи, че Бюрото на съвета ще се намира в Сараево и ще има офис в Брюксел. Ще се концентрираме върху общите проекти и ще се стремим към запазване на регионалното сътрудничество, независимо от временните проблеми пред нас", подчерта Бишчевич.
В същото време
албанският премиер Сали Бериша
заяви днес в Тирана, че едностранното обявяване на независимост на Косово е резултат от процеса, станал възможен благодарение на интервенцията на НАТО против Сърбия и благодарение на политиката на американските президенти Бил Клинтън и Джордж Буш, предаде агенция АТА.
Бериша заяви на съвместна пресконференция с председателя на косовския парламент Якуп Красничи, че "двете албански държави ще предприемат общи усилия, с които ще изразят приятелство и готовност за сътрудничество с всички съседи".
"Няма желание за отмъщение, няма омраза, защото е постигната независимост. Надявам се, че Белград постепенно ще приеме това послание, както останалите съседи разбраха, че Балканите сега са по-свободни и по-справедливи от когато и да било", каза Бериша.
Той изрази благодарност към косовските албанци за "делата им, които кулминираха с независимостта на Косово".
Според
сръбския министър на икономиката Младжан Динкич
чуждите инвеститори са ограничили дейността си в Сърбия заради насилията, последвали провъзгласяването на независимостта на Косово, съобщиха, информационните агенции.
"В този момент чуждустранните инвеститори не виждат Сърбия като рай за техните инвестиции. Ситуацията не е тревожна, но ние със сигурност не трябва да я пренебрегваме или подценяваме, заяви Динкич.
Според него редица италиански компании са върнали терени, които са купили в Сърбия и са се отказали да инвестират там. Той цитира също примера с анулиране на посещение, предвиедно за днес, на представителя на "Дженерал мотърс".
Протестните демонстрации в Белград миналата седмица срещу провъзгласяването на независимостта на Косово прераснаха в насилия и нападения срещу посолства и фирми на страни, признали новата държава. Един човек загина, а над 100 бяха ранени при безредиците.
Динкич призова към спокойствие, за да се насърчи подновяване на чуждите инвестиции. Ако в Сърбия властват ред и мир, чуждите инвеститори със сигурност ще продължат да инвестират, заяви министърът.
Но сръбският премиер Воислав Кощуница посочи вчера, че отношенията със страните, признали независимостта на Косово, ще се нормализират, само след като те анулират това признаване.
Премиерът на Косово Хашим Тачи
пък предупреди днес Сърбия да се откаже от идеята да контролира части от територията на Косово, защото Прищина няма да позволи да се поставя под въпрос териториалната цялост на Косово, предаде Ройтерс.
"Разбираме и уважаваме мирните реакции, в съответствие със закона, но няма да позволим териториалната цялост на Косово да бъде поставена под въпрос", каза Тачи пред репортери в косовското село Рачак, където през 1999 г. убийството на албанци от сърби предизвика намесата на НАТО.
"Поддържам постоянен контакт с НАТО, за да попречим на който и да е да докосне и сантиметър от територията на Косово", каза Тачи.
По време на разговор с постоянния представител на Програмата на ООН за развитие (ПРООН) и постоянен координатор на ООН у нас Хенри Джаклин
министър-председателят Сергей Станишев
е изтъкнал необходимостта от по-активна роля на ООН по съществените за Балканите въпроси, съобщи Правителствената информационна служба.
Премиерът е изразил увереност, че ООН ще засили инициативите и ще увеличи ролята си за стабилността на региона.
Джаклин пък е подчертал перспективите за бъдещото сътрудничество и в областта на информационните и комуникационните технологии, иновациите и регионалното развитие.
Успешното сътрудничество между българските институции и ПРООН може да бъде път за осъществяване на подобни проекти и в други страни от региона, е казал Джаклин, като е отбелязал, че България може да служи като фундамент в тази посока.
