С поред оценки на Световната банка страните с развиваща се икономика трябва да влагат годишно за усъвършенстване на инфраструктурата си по 7% от БВП, което надхвърля два пъти текущия среден обем на вложенията, достигащ в най-добрия случай 3 до 4 процента от БВП.
В момента развитието на инфраструктурата и по-конкретно пътища, водо- и газоснабдяване, както и енергийни проекти по света се извършва за сметка на държавни разходи и чрез привличане на частни инвестиции.
Отчитайки интереса на инвеститорите към този сектор, вторият вариант се смята за достатъчно перспективен.
"Отдавна застрахователните компании, а отскоро и пенсионните фондове се насочват към активи, свързани с инфраструктурата, тъй като те носят стабилна доходност, коментира Матю Спенс, аналитик от подразделението на Merrill Lynch & Co. (MER), базирано в Сидни, Австралия.
По данни на специализираното британско издание Infrastructure Journal през първата половина на 2006 година в инфраструктурни фондове са били привлечени над $100 млрд. по целия свят, което е с 71% над показателя през аналогичния период на миналата година.
Според отчет на UBS AG (UBS), оповестен на 10 ноември, Goldman Sachs (GS), която е водещата по пазарна капитализация инвестиционна компания в САЩ, планира да удвои обема на средствата, привлечени от нея в инфраструктурния й фонд, като това трябва да стане до края на 2006 година.
Очаква се, че Goldman Sachs ще има в портфейла на специализирания си фонд $6 млрд.
Базираната в Ню Йорк инвестиционна компания Carlyle Group планира да привлече във фонд от подобен тип над $1 млрд.
Според оценки на Macquarie Bank Ltd., специализирана в инвестициите в сектора на инфраструктурата, доходността на фондовете, специализирани именно във вложения в инфраструктурни проекти за периода от септември 2002 година до ноември 2006 година е достигнала 124% спрямо 96% от средната доходност, формирана от вложения в акции и 25% средна доходност на дълговите пазари.
При това пазарната стойност на индекса Macquarie Global Infrastructure Index, който включва 258 компании от сектора на инфраструктурните проекти, които са листвани на световните фондови борси, се е увеличила над три пъти в периода юли 2000 година до ноември тази година ? от $462 млрд. до $1.58 трлн. В августовския отчет на Macquarie Bank се посочва, че броят на обектите за инвестиции, тъй като за инфраструктурни проекти се планира да бъдат изразходвани около $370 млрд.
Австралийската финансова компания Macquarie Bank дори създаде специализиран фонд за инвестиции в инфраструктурни проекти, чиито активи според оценки към края на първото полугодие достигат $67.5 млрд.
Инфраструктурният фонд Macquarie International Infrastructure Fund Ltd. проведе IPO в Сингапур през май 2005 година, като стойността му в момента се оценява на 1.25 млрд. сингапурски долара.
Фондът отчита отлични финансови резултати и дори планира да разпредели за второто полугодие на 2006 година дивидент в размер на 0.04 сингапурски долара на акция. По този начин дивидентната доходност ще достигне 8.3% само за времето откакто дружеството е публично.
Инвестиционната активност на Macquarie International Infrastructure Fund обхваща географията на 11 държави. Представители на фонда посочват, че през следващите 3 до 5 години планират да увеличат размера на азиатските си активи от 9 на сто в момента до над 50 процента.
Мнението, че инвестициите в инфраструктурата ще заемат водещи позиции в Азия споделя и Марк Тен Кенг Ю, аналитик в сингапурската UOB Asset Management Ltd.
На този фонд се появи преди дни информацията, че Temasek Holdings Pte, сингапурската държавна инвестиционна компания, управляваща портфейла активи на правителството на Сингапур в размер на $83 млрд., обсъжда в момента възможността да създаде специализиран инфраструктурен инвестиционен фонд, като вложи първоначално около 800 млн. сингапурски долара ($513 млн.) в него.
Temasek планира от началото на 2007 година да проведе IPO, очаквайки чрез предлагането да привлече допълнително $150 млн. За мениджър по предлагането се спряга името на Morgan Stanley (MS). Но е възможно да бъдат използвани услугите и на Citigroup Inc. (C) и Nomura Holdings Inc. (NMR).
В момента в инвестиционния портфейл на Temasek влизат акции на компании от сектора на електропроизводството и електроснабдяването, сред които Senoko Power Ltd., Tuas Power Ltd. и Power Seraya Ltd.
Temasek притежава и 50% дял в SingSpring Pte, подразделение на Hyflux Ltd.,която е и най-голямата водопречиствателна компания в страната. Очаква се, че първоначално сред активите на новия фонд ще намерят място книжа на комунални компании от газо и водоснабдяването.
Как е у нас
В момента пенсионните фондове у нас имат законова възможност да инвестират 15% от активите на фондовете в чужбина. След 1 януари 2007 г. обаче всички пазари на държави от ЕС вече няма да се третират като външна инвестиция и всичко, което не може да се вложи тук ще бъде насочвано към тези страни.
Това автоматично означава, че докато българското правителство търси инвеститор за големи инфраструктурни обекти като например АЕЦ "Белене", магистрала "Тракия или завод за преработка на столичните отпадъци, средствата от нашите пенсионни фондове биха могли да бъдат влагани чрез дялови участия в отделни инфраструктурни проекти в Европейския съюз.
Директните инвестициите в недвижимо имущество също са забранени за пенсионните фондове в западните държави. Логиката е че подобни инструменти не са достатъчно ликвидни.
А това важи с още по-голяма сила за страни като България, където пазарът на недвижимо имущество не е добре развит.
Финансовите инструменти, свързани с недвижимо имущество, са съвсем друго нещо. Пазарът на ипотечни облигации се развива добре и в България. На БФБ-София от близо две години се търгуват книжата на специални дружества, инвестиращи в недвижими имоти. Като цяло тези инструменти могат да решат проблема с инфраструктурата, предвид дискусиите за емитиране на облигации, свързани с определени инфраструктурни проекти.
Българският капиталов пазар става все по-тесен за пенсионните фондове и след влизането ни в ЕС набраните до момента активи ще почнат да се инвестират и навън.
Това каза наскоро Даниела Петкова, член на управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и главен изпълнителен директор на ПОК "Доверие".
Към края на септември в пенсионните фондове са набрани над 1.5 млрд. лв., като темповете предполагат, че при влизането на България в ЕС в тях ще има вече 2 млрд. лв.
Според Петкова един от начините за увеличаване на доходността от фондовете е парите от тях да се насочват в инфраструктурни проекти, стига държавата да го желае.
Досега пенсионните фондове са участвали у нас в пазара на ипотечните облигации и във финансирането на общински проекти чрез емитиране на общински облигационни заеми. Тези проекти са свързани с рехабилитиране на общинската пътна мрежа и строеж на търговски центрове, посочи Петкова.
Според последните промени в Кодекса за социално осигуряване пенсионните фондове вече могат да инвестират в ценни книжа, емитирани в страни от ЕС, в акции и дялове в колективни инвестиционни схеми, чието седалище се намира в страна членка и в банки в ЕС.
Държавата обаче все още не разрешава тези пари да се инвестират в инфраструктурни проекти - пътища, ВиК съоръжения и др.
Според Петкова общините също могат да използват фондовете за съфинансиране на проекти, за които ще кандидатстват пред европейските фондове.
