От този ден започват есенните и зимните календарни празници, както и съборите в различните селища и храмови празници с чествания на светци. А това ще рече - и среща на младите, сгледа, планове за годежи и сватби.
В някои райони на страната, в съботата преди Петковден или в началото на седмицата - понеделник, колят черна кокошка, за да умилостивят "черната" болест - чумата, широко известна на народа. Други приемат, че това е епилепсията, която много рядко се проявява и не е епидемична. Затова и не може да бъде наречена "черна болест".
На този ден става обикновено заплождането на женските домашни животни, известно като мърлене, овча сватба или коч курбан. По традиция Петковден поставя началото на семейно-родовите чествания, посветени на анонимния дух покровител на дома и имота и на светеца патрон. Тези чествания са известни като светец, слава, служба, наместник, светого, запис, оброк.
От Петковден започват Вълчите празници, затова жените до Димитровден не работят с вълна. Наред с това те не бива да кроят и шият дрехи за мъжете, защото според поверието стадата и овчарите ще бъдат нападнати от вълци. Почине ли човек, облечен с дреха, шита през тези "вълчи дни", душата му ще се превърне във вампир или върколак.
Обредната трапеза включва овча курбан чорба, яхния с праз и пиперки, сарми от лозови листа.
