М асово в университетите не се развива научна дейност, заяви Ангел Георгиев, главен секретар на Националния студентски съвет на представителите.
Изключенията са само в медицинските и някои от техническите висши учебни заведения.
Има национален фонд за развитие на науката, но там са много утежнени процедурите и дори малкото пари в него не могат да се усвоят.
Самите студенти не са стимулирани да продължат като докторанти, защото ако са навършили 27 г., престават да бъдат осигурявани и стипендиите са много ниски, обясни Георгиев.
Единственият стимул
да станат докторанти е, че могат да си осигурят място в студентско общежитие, а статистиката показва, че в момента в България има само двама доценти на 35 г., а професорите, които са над 65 години, като брой са колкото всички останали до тази възраст.
Това създава опасност след време да няма кой да преподава в университетите.
От Националния студентски съвет коментираха стратегията за развитие на висшето образование и поставиха своите искания, отбелязва БГНЕС.
На първо място - да се увеличат стипендиите, като се разграничат за стимулиране на по-висок успех, а не да се уеднаквяват.
В момента Националната агенция по акредитация на висшите училища създава порочната практика оценяващите да са оценяваните.
Предлага се оценяването на университетите или акредитациите да бъде от външни организации, например висши училища от страните на ЕС или доказани фирми.
Те имат разбирателство с министъра Даниел Вълчев, но основен остава проблемът за финансирането на университетите и според тях има опасност някои от акредитираните 51 ВУЗ-а у нас да затворят врати.
