Е С заслужава похвала за ролята му за освобождаването на шестте български медици от либийския затвор. Това е истински успех на общата външна политика на съюза, и то след години на неимоверни усилия и преговори, пише в. "Файнаншъл таймс" в редакционен коментар.
Поправена е сериозна съдебна грешка. Българските медицински сестри и палестинският лекар бяха осъдени за умишлено заразяване с вируса на СПИН на 438 деца.
Шестимата твърдяха, че са били изтезавани, за да дадат показания. Международни експерти заявиха, че заразяването най-вероятно е в резултат на лошата хигиена в болницата.
Освобождаването на медиците подчертава колко е ценен ЕС за по-бедните и по-слаби страни членки. България никога не би могла сама да постигне свършеното от ЕС като цяло.
Ето защо не е изненада да си види появата на Сесилия Саркози, съпругата на френския президент Никола Саркози, в Либия точно преди освобождаването на медиците. Самият Саркози ще пристигне днес в Триполи за разговори с Муамар Кадафи - приличащият на Дон Кихот либийски лидер.
Докато Франция, заедно с Великобритания и Германия, допринесе най-много за сключването на сложната сделка, която осигури свободата на българките, не за първи път една от силите в ЕС се опита да застане в центъра на вниманието и да си присвои заслугите за общия успех.
Това поведение е егоистично, но политическото его е един от многото двигатели на ЕС. Независимо дали това ви харесва или не, то може да постига резултати.
Истинската основа за сделката бе положена с решението на Кадафи през 2003 г. да се откаже от стигналата му до средата на пътя програма за оръжия за масово поразяване и да сложи край на международната изолация.
Западните правителства, нетърпеливи да получат достъп до либийския петрол и природен газ, се опитаха да премахнат пречките за по-добри отношения, включително българския случай.
В крайна сметка Кадафи излезе от задънената улица със 460 млн. долара компенсации за семействата на заразените деца от местна фондация, финансирана по всяка вероятност от опростени външни дългове.
ЕС отрича какъвто и да било пряк финансов принос, но дава 2,5 млн. евро за либийското здравеопазване.
Сделката обаче не бе съпроводена с някакви значими вътрешни реформи на авторитарния режим на Кадафи. Нито пък ЕС очаква някакви незабавни промени.
Решаването на кризата предполага, че в страни, които са близо до ЕС, но не са настоящи или бъдещи кандидати за присъединяване, Брюксел има реално влияние върху външните икономически и политически отношения, но почти никакво във вътрешните дела.
Като се имат предвид сегашните съмнения за бъдещото разширяване, ЕС трябва да положи повече усилия за развиване на ефективни способи за ангажиране на държавите, които не са кандидати за присъединяване.
Сегашните политики към съседните страни се нуждаят от преосмисляне не само в района на Средиземно море, но и другаде.
