Марката "Трабант", или "Траби", се произвеждаха в "Саксенринг" (Sachsenring) и бяха култово превозно средство в страните от бившия соцблок. Причината за характерния мирис е фактът, че това е последната кола в Европа с двутактов двигател.
"Осталжи" (Ostalgie: от Ost - изток, и Nostalgy - носталгия) е феномен не само в ГДР, но и у нас, както и в редица други бивши соцдържави, и е много повече от модна тенденция.
Според мнозина това е начин да се изрази фрустрацията от икономическата несигурност и смяната на ценностите след падането на тоталитарните режими в Източна Европа.
Трудните времена на прехода накараха много източноевропейци да копнеят за измамната сигурност на онова време,
а много западняци да проклинат деня в който трябваше да започнат да ги интегрират, с "трудното им наследство", в обединена Европа.
Макар мнозина да смятат, че книгите, филмите, музиката, храната и напитките, вдъхновени от "покойните" соцдържави, създават прекалено сантиментален и идеализиран образ на режима, който разстрелваше онези, които се опитваха да го напуснат - страстта по реалиите на миналото е все така силна.
Въпреки че някои не одобряват парфюмираната носталгия по тоталитаризма обаче, други са на мнение, че това е знак за здравословно съзряване на тези страни.
"Помните ли дъвките "Идеал" и паста "Поморин"? А бригадите, москвичите, опашката за портокали, политическите вицове, страшното и смешното на онова време..."
- пише пък в българския сайт SpomeniteNi.org, където всеки може да сподели своята собствена история или да изрази носталгия по социалистическото ни минало.
Авторите на проекта "Аз живях социализма" са четирима души, които вярват, "че можем да се освободим от сенките на миналото, само ако свободно говорим за него".
Според тях тоталитарното минало като личен опит остава непреработено в отделни враждуващи разкази: този на жертвите, този на носталгията, този на насилниците и др., и затова е важно да има пространство за нормално общуване, където всяка преживяна история от онова време да може да бъде споделена.
Повторното преживяване на социализма е невъзможно, категорични са те, но се надяват, че "споделянето на минал опит... може да ни помогне да възстановим прекъснатата връзка минало-настояще-бъдеще".
Затова те предлагат " пространство за разказване на... истински, конкретни и най-обикновени истории... на онова, което е останало вън от кадъра, вън от учебници, мемоари, едри обобщения...".
Редактор и пръв читател на историите в сайта е писателят Георги Господинов.
криза, която тихо расте" />
