Какво захранване е нужно на компютъра? Някои ще побързат да кажат 220 V - включваш в контакта и всичко e ток и жици. По-изкушените вероятно ще добавят - 12 V, 5 V и 3,3 V. А тези дето са съвсем навътре, сигурно ще се сетят за спецификацията ATX. Когато обаче сглобяваме нова машина, или планираме модернизация на старата, или издирваме причината за нестабилната работа на сегашната, по правило се налага да си отговорим на въпроса какъв трябва да е захранващият блок (ЗБ). В отговор зее почти безкрайна бездна от възможности.
Всъщност, за разлика от подбора на останалите компоненти на машината, изборът на ЗБ по нещо прилича на избор на храна за домашния любимец. Всеки от конкурентните продукти обещава, че е "най-вкусен и полезен", а пък е доста сложно да се получи обективна представа за качествата му. Слава богу, нуждите на компютъра могат да се преценят много по-лесно - това се постарахме да направим със средствата, с които разполагаме. Опитахме се да се приближим максимално до отговорите на три основни въпроса: (1) какво е реалното потребление на електроенергия на отделните компоненти, (2) кои характеристики на захранването осигуряват безпроблемна работа на машината и (3) какъв трябва да е оптималният ЗБ.
Теория и практика
Основен документ за разработчици и производители на захранващи блокове е ATX Power Supply Design Guide (www.formfactors.org), който подробно изрежда изискванията за ЗБ. Според тази спецификация, напреженията на шините на захранването +12 V, +5 V, +3,3 V и -5 V не бива да се отклоняват от номинала си с повече от 5%, а напрежениията +12 V и -12 V (при пикови мощности) - с не повече от 10%. В документа се посочват и максимално допустимите натоварвания на захранващите шини във вид на кръстосани графики. Всъщност методиките за тестване на ЗБ се базират именно на съпоставяне на кръстосаните характеристики на натоварване с тази на еталона. При това изискванията се делят на две групи - задължителни и препоръчителни. Тези за натоварването са в групата "препоръчително", а значи всеки производител може да решава сам доколкото продуктът му да съответства (ако изобщо) на указаните в спецификацията параметри. Зтова и решихме да измерим реалното енергопотребление на конкретни компютри, преди изобщо да тръгнем да сравняваме характеритиките на различки ЗБ.
Таблица 1. Потребление на енергия на компонентите на системите
| Компонент | Обща консумирана мощност, W |
| Твърд диск Maxtor 6Y080L | 19.81 |
| Устройство DVD TEAC DV-516E | 18.78 |
| Устройство за 3,5" дискове | 11.15 |
| DFI AD70-SR + AMD Athlon 1,8 + 512MB DDR + GeForce MX440 | 66.8 |
| Intel D975XBX + 3,4 Pentum 4 + 1024 MB DDR + GeForce 6800GS | 81.81 |
| РС1 | 116.54 |
| РС2 | 131.55 |
За да се изчисли мощността, употребявана от компонентите на компютъра, е достатъчно да се знае големината на тока по провидниците, свързани със захранването. Преценихме, че не е приемливо да нарушаваме на целостта на проводниците, нито да се намесваме в конструкцията на ЗБ. Затова направихме измерването чрез беконтактни датчици за ток, работещи на принципа на ефекта на Хол. За опитни мишки ползвахме две системи. Едната е с процесор AMD Athlon 1,8 GHz, дъно DFI AD70-SR, RAM 512MB, видеокарта nVidia GeForce4 MX440 - обозначаваме тази машина като РС1. Другият компютър (РС2) е по-съвременна система с процесор Intel Pentium 4 на 3,4 Mhz, дъно Intel D975XBX, RAM 1024 MB, видеокарта nVidia GeForce 6800GS.
[pagebreak]
Реални числа
Въоръжени с токови клещи CENTER-223, уред LeCroy AP-105 и осцилограф LeCroy WaveSurfer 434, определихме енергопотреблението на твърдия диск, DVD устройството за DVD и 3,5-инчовите твърди дискове, както и общото потребление на дънната платка, процесора, паметта и видеокартата. За всеки компонент направихме измерванията по време на стабилна работа (например, за твърдия диск - по време на четене на файл). Сумарната мощност на системната платка и инсталираните на нея компоненти определяхме по време на зареждането на операционната система (ОС) Windows. В таблица 1 са посочени максималните стойности за цялото време на изследването.
Максималната мощност, разходвана от съвременни компютри с Pentium 4 по време на зареждане на ОС не надвишава 150 W, а по време на стабилна работа е и по-малка (фиксирахме пиковите стойности на тока). Оформя се следният извод: или получените резултати не са верни, или проблемът с недостига на мощност на ЗБ е съвсем измислен. След като проверихме използваните уреди, направихме нови измервания, но получихме аналогични резултати (разликите бяха незначителни). Може да се предположи, че сравнително ниската консумация на енергия се дължи на слабото натоварване на процесора и графичната подсистема. За да увеличим натоварването им, ползвахме тестовете DivX Video Encoding и 3D graphics Test от известния пакет PCMark. Резултатите за потреблението на ток за шините с напрежение +5 V, +12 V и 3,3 V, както и сумарната мощност, разходвана от машините, са посочени в таблица 2.
Таблица 2. Максимални стойности на големината на тока (A) и обща употребявана мощност
| Режим на работа | Шина | Шина | Шина | Общ разход на мощност, W |
| 12 V | 5 V | 3,3 V | ||
| РС1 | ||||
| Зареждане на Windows | 3.307 | 13.03 | 3.51 | 116.417 |
| DivX Video Encoding | 3.19 | 14.46 | 3.38 | 121.734 |
| 3D Graphics Test | 3.138 | 12.77 | 6.24 | 122.098 |
| РС2 | ||||
| Зареждане на Windows | 5.87 | 9.86 | 3.57 | 131.521 |
| DivX Video Encoding | 5.832 | 10.289 | 4.08 | 134.893 |
| 3D Graphics Test | 8.059 | 10.051 | 4.08 | 160.427 |
Както може да се очаква, максимумът на употребяваната мощност се наблюдава при по-голямо натоварване на графичната подсистема и е около 160 V. Разбира се, ако тестовата ни система беше с по-мощна видеокарта (или например SLI-подсистема), то общата разходвана мощност би се увеличила забележимо. Но пък хората с най-скъпи видеокарти не са мнозинство. Тъй че, във всеки случай мощостта, разходвана от съвременна офисна система не надхвърля 160 W.
Критичният потребител може да реши, че тук има нещо гнило. Той може да си каже - при мен захранването е 300 W, а отвреме навреме има недостиг на мощност. Как така максималната мощност ще е само към 160 W? Преди да отговорим на този въпрос, нека изясним какво означава мощност 300 W. Дали това е максималната изходна мощност, при която изходните напрежения пасват на спецификацията ATX? Или пък е мощността, при която ЗБ все още не бълва гъст дим? А може би някакви абстрактни числа върху опаковката?
За да отработим методиката на тестване, взехме първия ЗБ, на чийто корпус намерихме надпис 400 W. При натоварване по 4A на шините с напрежение 12 V и 5 V (т.е. сумарна разходвана мощност 68 W), реалното напрежение беше съответно 10,44 V и 4,4 V. Значи, можем смело да твърдим, че проблемът "недостатъчна мощност" е най-вече проява на некачествен ЗБ. Освен това, от резултатите от измерванията можем да заключим, че фактическото енергопотребление при много компютри често е много по-ниско от числата, посочени в спецификацията ATX. И че съответствието на ЗБ на тази спецификация наистина е гаранция, но не е небходимо условие за стабилна работа. Това пък разширява кръга на възможните кандидати за свободно място в корпуса на компютъра и ви позволява при избора си да обърнете внимание на второстепенни, но все пак важни характеристики, като да речем, нивото на шума.
Източник: IDG.BG
