Евроинтеграцията на Турция предизвиква противоречиви реакции у нас

Докато политиците изразяват обща подкрепа за намеренията на Анкара, анализатори се опасяват, че страната може да се окаже в орбитата на Турция, коментира Албена Шкодрова от онлайн изданието Balkan Insight. Авторката е директор на Балканската мрежа за разследващи репортажи (БМРР) за България.

Решението на ЕС да започне преговори за членство с Турция предизвика в България закъснял дебат, в който реакциите варират между категорична съпротива и пълна подкрепа.

За България, която очаква да стане член на ЕС след по-малко от 500 дни, решението на Европейския съвет да открие преговорите не е академичен въпрос.

Турция, от която я дели 260-километрова граница, е неин важен търговски партньор и беше един от най-лоялните защитници на кандидатурата й за членство в НАТО.

Повече от 10% от българското население са етнически турци, и едно от техните политически представителства - Движението за права и свободи, е важен политически играч.

В допълнение, на територията на Турция живеят около 350 хил. души, изселени от България между 1950 и 1989 г., много от които напоследък възстановиха българското си гражданство и гласуват на изборите в България.

Според българските медии някои от тези хора имат голям интерес да се завърнат и вече купуват земи в югоизточната част на страната.

Въпреки силата, с която събитията в Турция могат да рефлектират в България, нито политиците, нито обществото обръщаха особено внимание на амбициите на Анкара за членство в съюза.

Официалната позиция изказваше обща подкрепа за членството на Турция и предлагаше подкрепа в процеса на подготовка.

Но новината за откриването на преговорите предизвика противоречиви реакции, които сочат, че дебатът предстои.

Първа реагира негативно националистическата партия Атака, която е четвъртата по големина в българския парламент след изборите през юни.

Нейният представител Димитър Стоянов заяви пред участници в анти-турска демонстрация в Брюксел на 3 октомври, че е неестествено едно общество, изградено върху християнски ценности, да се обединява с мюсюлманска държава, която при това е извън границите на Европа.

Утвърдените политически наблюдатели и коментатори заеха по-умерени позиции.

Освен очевидно положителния факт, че интеграцията на Турция в ЕС ще затвърди демократичното й управление и ще допринесе за стабилността в региона, те сочат и други предимства за България от този процес.

Натоварена с отговорността да охранява външната граница на ЕС след 1 януари 2007 г., страната ще срещне по-малко затруднения, ако може да разчита на подкрепата на югоизточната си съседка.

"За никоя страна не е изгодно да бъде външна граница на една общност и да осъществява контактите й с външния свят, още повече че става въпрос за границата с Турция, която е и граница между две религии и два континента", казва Огнян Минчев, политолог от Института за регионални и международни изследвания.

Според депутата от ДПС Четин Казак интегрирана към Европа, Турция, със своите силна армия и добре охранявани граници, ще е в по-добра позиция от България да спира трафика на наркотици, хора или оръжие към Стария континент.

Политическите наблюдатели дори допускат, че присъединяването на Анкара може да разреши окончателно някои висящи културни проблеми на българите, произтичащи от тяхната свързана с Османската империя история.

"Това може да избави българите от идеята за "турското робство", казва Антоанета Приматарова от Центъра за либерални стратегии, като припомня, че Ирландия и Великобритания са изчистили по подобен начин обременените си от историята отношения.

Но не всички политолози са оптимистично настроени. Според някои от тях интеграцията на Турция крие и рискове за България.

Огнян Минчев, за когото аргументите "против" са повече, и по-важни от тези "за", се опасява, че е възможно на Балканите да се оформи "Турска Европа".

"Членството на Турция би премахнало границите между двете страни и би поставило България, която е в демографска стагнация, в орбитата на експанзионистичната Турция", смята той.

Според него България е изправена пред сериозни етнически предизвикателства, свързани с нарастващото ромско малцинство и с амбициите на ДПС да разпростре политическото си влияние върху цялата мюсюлманска общност в страната.

Четин Казак от ДПС смята, че това твърдение е преувеличено, като припомня, че много малки държави съществуват без проблеми край по-мощни страни в ЕС.

Неговото обяснение обаче едва ли е достатъчно да смекчи обвиненията към ДПС като сила, която оказва непропорционално на избирателите й влияние върху политиката. През последните 10 години партията е ключов партньор във всяко правителство и има думата по всички важни въпроси, въпреки че никога е печелила повече от 6-14% от местата в парламента.

Огнян Минчев смята, че България трябва твърдо да определи параметрите на отношенията си с Турция в рамките на ЕС, подобно на начина, по който Полша направи това с Германия. Но според него е възможно ДПС да блокира тази възможност.

Той признава, че идеята турското членство да застраши независимостта на България може да е пресилена, но настоява, че е важно тези въпроси да се взимат под внимание и да се обсъждат.

Докато той и другите български политически наблюдатели започват рационална дискусия около интегрирането на Турция в ЕС, националистите в страната едва ли ще останат толкова въздържани.