З апитан какво тогава се опитва да постигне Триполи, намеквайки за подобно искане, бившият посланик на Обединеното кралство там коментира:
"От либийска гледна точка проблемът с децата в Бенгази, заразени или починали от СПИН, е катастрофа, ужасен проблем, който засяга семействата на 400 деца.
Либийските власти се опитват да намерят решение и в началото заеха твърде крайна позиция, обвинявайки чужденци за заразата и осъждайки на смърт някои от тях.
Това постави либийското правителство в много трудно положение, тъй като натискът върху Триполи да намери друг изход от кризата сега е много голям.
В този смисъл връзката с трагедията в Локърби е донякъде логична: там също имаше огромен брой опечалени семейства и за тях трябваше да се направи нещо. Именно поради това Либия пробва този вариант."
След като е малко вероятно Западът да се съгласи на подобно нещо, не е ли това опит на Триполи да оказва по-голям натиск за изплащане на компенсации за жертвите от СПИН? - на това предположение Майлс отговори:
"Да, може би е така. Според мен изплащането на компенсации под една или друга форма е по-вероятно да проработи. Именно подобна сделка реши и случая "Локърби".
Британският експерт Джордж Жофе от своя страна коментира пред Българската редакция на Би Би Си и въпроса относно внушителната сума на исканите от либийската страна компенсации (по 10 млн. за всяко от над 400-те заразени деца - бел.ред.).
- Смятате ли, че Либия ще настоява докрай България - или ЕС, или Западът изобщо - да плати тази сума?
- Сигурен съм, че Либия ще се опита да разбере докъде може да отида. Опитът да се свържат СПИН делото и атентата над Локърби е доста интересен.
По този начин Либия хвърля предизвикателство към ЕС, по-точно към Великобритания, и до известна степен към САЩ, за да види до каква степен те ще се подадат. Либийците вероятно знаят, че в крайна сметка няма да получат нищо.
Мисля, че основната им тревога е как да представят на либийския народ, че евентуално българките ще бъдат екстрадирани в България.
Триполи просто трябва да направи това така, че либийците да го приемат не като отстъпление.
- Това означава ли, че либийците ща са готови на компромис за компенсациите и ще приемат и по-малки обезщетения?
- Дали ще има компенсации е въпрос, който българското правителство трябва да реши, защото плащането на компенсация означава признаване на известна вина.
Смятам, че българското правителство не е готово да приеме този вариант, затова възниква въпросът до каква степен прагматизмът ще надделее над принципите.
Ако българското правителство прецени, че може да си позволи да предложи някакви компенсации, не се съмнявам, че то ще ги предложи.
Размерът на плащането е съвсем друг въпрос. Според мен не може и дума да става за компенсации по 10 млн. евро на човек.
- Ако България реши да се компенсира, като построи болница ще приемат ли такъв вариант либийците като признак, че София признава вината на медиците?
- Това със сигурност е възможно да се предложи. Предимствата на този вариант са, че България демонстрира, че няма пряка връзка между построяването на болница и освобождаването на българските медицински сестри.
В същото време Либия ще може да твърди, че е получила нещо в замяна на собствената си щедрост. Това е възможност, която ще бъде приемлива за либийците.
Въпросът обаче за директна връзка на случая с Локърби няма да е приемлив за Великобритания, България, ЕС и САЩ. Лансирайки тази идея, Либия просто опипва почвата докъде може да стигне.
Интересно е какъв ще е отговорът. Според мен най-деликатният проблем е как българското правителство може да избегне впечатлението, че по някакъв начин компенсира Либия, а същевременно либийското правителство да може да каже, че е получило някаква компенсация.
