А мериканският президент Барак Обама заяви пред конгресмени, че възнамерява да изтегли повечето войски от Ирак до август 2010 г., но ще остави няколко десетки хиляди, за да обучават иракските сили за сигурност и да защитават интересите на САЩ, предаде Асошиейтед прес.
Очаква се Обама да обяви новата стратегия за Ирак при посещението си във военна база в Северна Каролина.
На среща при закрити врата с представители на двете основни партии президентът и главните му помощници обявиха, че между 35 хил. и 50 хил. американски войници ще останат в Ирак след август 2010 г.
Това означава, че през следващите 18 месеца от Ирак трябва да се изтеглят около 100 000 американски военнослужещи.
Според командващия американските операции в Ирак и Афганистан генерал Дейвид Петреъс и командващия многонационалните сили в Ирак генерал Рей Одиерно този план съдържа умерен риск, но те подкрепиха варианта, при който в Ирак ще останат 50 хил. американски войници.
Решението беше прието с критики и от двете страни на пътеката в Конгреса. Според някои републиканци броят на войниците, които ще останат в Ирак, е твърде малък. Републиканецът Джон Макхю от Комисията за въоръжените сили съобщи, че Обама е обещал да преразгледа стратегията си, ако насилието в Ирак нарасне.
Някои демократи като председателката на Камарата на представителите Нанси Пелоси също са недоволни, тъй като според тях планът на Обама предвижда твърде много войници да останат в Ирак.
Съгласно споразумението между правителствата на САЩ и Ирак, което беше сключено в края на миналата година при управлението на Джордж Буш, всички американски войници трябва да се изтеглят от Багдад и останалите градове до края на юни тази година, а до края на 2011 г, трябва да напуснат страната.
Американският президент разкри безпрецедентен план за реформа на изпитващата затруднения здравна система, целящ да осигури здравни застраховки на милиони граждани и едновременно да подейства като инжекция на икономиката, предаде АФП.
Администрацията на Обама смята да отдели цели 634 млрд. за реформи на здравната система, които ще се извършат през идните 10 години и ще приближат страната до всеобщото здравеопазване.
Предложеният здравен фонд е в основата на бюджетните планове на администрацията. Планът започва с бюджет от 3,55 млрд. долара, предвидени в бюджета за 2010 г. от администрацията, встъпила в длъжност преди 6 седмици.
46 млн. американци не са здравно осигурени, а рецесията заплашва да добави още милиони към техния списък. Повечето работещи разчитат на работодатели или на собствени средства, които да ги осигуряват.
Големият бюджетен план на Обама предвижда значителна промяна в правителствените разходи, които се ориентират здравеопазването, образованието и екологичната енергия, както и други инициативи, предназначени да стимулират дългосрочния икономически растеж.
За да плати за сериозните си разходи, администрацията смята да остави данъчните облекчения за богатите американци да изтекат през 2011 г., без да бъдат подновени.
Обама обеща също да инвестира в компютъризирането на медицинските данни в САЩ в рамките на 5 години, като същевременно се защитава конфиденциалността.
"Цената на нашето здравеопазване тежи на икономиката и съвестта ни достатъчно дълго. Нека няма съмнение: реформата на здравеопазването не може да чака и няма да чака още една година", обеща президентът в първото си обръщение към Конгреса преди два дни.
Сенатор Едуард Кенеди, председател на сенатския комитет по здравеопазване, образование, работни места и пенсиите приветства предложения бюджет и го определи като "исторически ангажимент към целта на качествено и достъпно здравеопазване за всички американци".
Той изрази надежда, че Конгресът е готов да отговори на предизвикателството, като приеме нужните разпоредби. Републиканците в конгреса обаче изразиха опасения, че по време на рецесия е неразумно да се плаща за реформи в здравеопазването чрез повишаване на данъците.
Питър Оршаг, когото Обама назначи за директор на бюджета към Белия дом, отхвърли аргумента с думите, че повишението на данъците няма да влезе в сила преди 2011 г., когато се очаква икономиката да се е върнала към 4-процентен темп на растеж.
