Оазис в нечии очи

Когато самолетът излетя, времето беше ясно и на небето почти нямаше облаци. Пейзажите отдолу се сменяха – по-малки и по-големи градчета и селца изчезваха за секунди. Докато в един момент гледката през люка на самолета се промени. Виждаше се безкраен еднообразен пейзаж – самолетът прелиташе над пустинята Къзълкум. За няколко минути единственият цвят, който владееше пространството, беше кафявият. Нямаше го зеленият цвят на дърветата, нямаше го и синият цвят на реките и езерата, нямаше нито големи, нито малки постройки – виждаше се една безкрайна пустош ...

В такъв момент човек се замисля за силата на водата и нейната безценност в определени региони. Представете си температури от порядъка на 50 0 . А представяте ли си, че дъждът може да бъде едно от най-желаните неща за някои хора? А представяте ли си какво е да видиш оазис насред безкрайната пустош, където властта на пясъците е неоспорима? Оазис в нечии очи – радостта и надеждата, която водата може да бъде за някого ...

2011. България. Температурата от няколко дни не е падала под 34°.

София, Борисовата градина. Малки деца, баби и дядовци се разхождат под сянката на дърветата или са насядали по пейките. Езерото Ариана е напълнено с вода и няколко ентусиаста са взели лодки под наем и гребат лениво. В съседно езерце момиченце на около 5-6 години е влязло във вътрешността на т.нар. зорб-топка и „ходи” по повърхността на водата. Водните лилии са цъфнали в друго езеро...

София, Южният парк. Фонтанът на входа на парка от два месеца разпръсква прохлада. Хората са седнали в кафенето близо до фонтана и бавно пият разхладителни напитки. Деца тичат наоколо, а ето и едно кученце, което решително скача във фонтана. В другия край на парка в езеро, обрасло с тръстика и папрат, дива патица е извела петте си патенца на разходка. Деца и майките им се спират и се любуват на малките. Младежът, който е поседнал на близка пейка, със сандвич в ръка, решава да раздели обяда си с тях. Плахо майката-патица доплува до храната, която са им подхвърлили.

Видин, около Дунав. Лятната ваканция е започнала и две момчета използват хубавото време, за да половят риба. От сутринта са седнали на реката с въдици в ръка, но заради горещината, не са хванали нищо. Към обяд явно им омръзва и решават поне да поплуват, въпреки забранителните табели.

Бургас, Черно море. Лятото е в разгара си. Централният плаж е пълен с туристи и жители на града намерили време да се насладят на слънчевите лъчи и прохладата на морето. Водните атракциони са изключително популярни – джетове не спират да порят морските вълни. Момиче престрашило се да се качи на водни ски се озовава във водата. Радостни и едновременно с това леко уплашени деца с писъци се спускат по водната пързалка.

Водата е навсякъде около нас – градските фонтани, езерцата в парковете, реките, които протичат през територията на страната ни, морето ... Оценяваме ли ги, осъзнаваме ли каква е силата на водата всъщност?

И в този момент пред погледа ми изниква образът на безкрайната шир на пустинята, в която всяка капка вода е безценна и как ми се иска да можехме да оценим това, което имаме, защото за някого това би било оазис. Оазис в нечии очи ...