За разлика от своите предшественици родената на 24 май 1960 г. Миглена Тачева има опит както като съдия, така и като администратор. Магистратската й кариера започва през 1989 г. като съдия-изпълнител във Варна, за да стане съдия в районния съд в морската столица през 1989 г., а през 1990 г. и негов зам.-председател. За пет години (1993-1998 г.) е началник на управление в областната администрация във Варна. За да се завърне отново в районния съд, този път като негов председател. От 2001 г. до 2005 г. е зам.-министър на правосъдието и влиза в пряко противоречие с тогавашния министър Антон Станков. Завръща се в съда за малко през 2005 г., за да напусне магистратурата през 2006 г. и да оглави Центъра на обучение на адвокати "Кръстю Цончев". На 18 юли т.г. е избрана за министър на правосъдието от квотата на НДСВ на мястото на подалия оставка Георги Петканов.
Помните ли Моника Маковей? Румънският правосъден министър, който за по-малко от две години пренесе на гърба си съдебната реформа и спечели доверието и симпатиите на Брюксел. И докато тя за отрицателно време поведе борбата срещу корупцията по високите етажи на властта, тук, в България, скрито завиждахме за това "как пак са ни изпреварили" и приехме примирено, че съдебната реформа е нещо, което няма никога да се случи, но за сметка на това ще продължи вечно.
Е, от няколко месеца България като че ли намери своята Моника Маковей. Тя се казва Миглена Тачева и от средата на юли е правосъден министър. CV-то й до голяма степен се припокрива с това на бившата й румънска колежка.
Тя пое министерството, след като бившият правосъден министър Георги Петканов си подаде оставката с обяснението, че бил "изморен", и за 100 дни успя да покаже на обществото две неща: че въобще има такова министерство и, че ако бъде администрирано адекватно, то може да се превърне в липсващото звено на съдебната реформа.
Казва, че основната й цел е мониторингът на Европейската комисия по глава "Правосъдие и вътрешен ред" да отпадне.
Миглена Тачева ни посреща в кабинета си. Показва морската картина, която е донесла и закачила първия й работен ден, защото "много си отивала с останалите" в кабинета.
Започваме разговора. Виждам предварително изпратените въпроси. "На някои от тях сме ти подготвили писмени отговори" казва тя и без да се замисля, признава: "Не съм ги писала аз."
Започваме разговора с въпрос за първите неща, които е направила в министерството.
"Срещнах с всички от администрацията в министерството или поне тези, които не бяха в отпуска", разказва министър Тачева и продължава: "След това се появи идеята за промени в устройствения правилник на министерството с цел да оптимизираме структурата му."
Нейната идея е да направи основно преструктуриране на министерството на правосъдието, както и да създаде няколко нови звена в него "които да подпомагат министъра при работата му с Висшия съдебен съвет, при съставянето на проекта за бюджет на органите на съдебната власт."
Питаме я за това, което е заварила в министерството. Не отговаря с желание.
Преди седмица Миглена Тачева открито каза, че не иска да гледа назад. "Ако кажа, че не съм знаела, че не знам какво има в министерството, няма да съм съвсем искрена", разказва тя. Това, което я е изненадало обаче, е, че абсолютно всеки ресор има належащи проблеми за решаване: "Надявах се, че ще има поне нещо което е направено и работи."
Според нея повечето неща са "сбъркани изначало" и "ще много е трудно е да ги поправим сега". И бързо добавя: "Но не невъзможно."
Връщаме се няколко дни по-назад, когато Миглена Тачева предаде на прокуратурата одитния доклад на
Агенцията по вписванията
Тогава, без да се притесни, тя разказа как директорът Емил Станков и неговият заместник Даниела Митева (назначени от партията, от чиято квота е и Тачева - НДСВ) сами са си писали допълнителни възнаграждения.
Търговският регистър би трябвало да съкрати процедурите по фирмени регистрации близо десет пъти. В същото време, преди въобще да влезе в сила, Законът за търговският регистър бе променян три пъти с цел да се отложи стартирането му. Причината бе, че ръководството на агенцията така и не можа да се справи с въвеждането му.
"Не можеш да говориш, че на 1 юли си готов, а в същото време постоянно да молиш министъра за повече средства", разказва за ситуацията Миглена Тачева и продължава: "Бяха констатирани редица проблеми с финансовата дисциплина и с провеждането на обществените поръчки."
В същото време обаче тя твърди, че "е създадена необходимата организация, която да позволи регистърът да стартира на 3 януари 2008 г. " С една уговорка: "Няма да е на 100%, така както на мен ми се иска."
Скачаме на друг проблемен ресор в министерството - т.нар.
Международни осиновявания
Преди няколко месеца директорът на въпросната дирекция Антоанета Калаузка подаде оставка след сериозни критики за дейността на звеното - непрозрачност при движението на преписките, сериозни съмнения за не особено чистоплътно мотивирани решения.
"Не искам да се връщам повече назад. Има направен доклад, която е достатъчно ясен", коментира Миглена Тачева. По думите й са "констатирани редица слабости в материалното обезпечаване".
В същото време правосъдният министър е категоричен: "Искам да стане ясно, че не Калаузка е виновна за това. Отговорност носят всички, които са били задължени да осигурят материалните условия и кадровата обезпеченост. Ако има някаква вина, то е, че е изпълнявала това което й е било нареждано отгоре. Факт е обаче, че Калаузка постъпи достойно."
Така индиректно Миглена Тачева потвърждава тезата, че основният виновник за състоянието на дирекцията е бившият вече зам.-министър на правосъдието Маргарит Ганев. "Какво от това, ако кажа, че Маргарит Ганев е бил лош министър", риторично пита тя. Името на Маргарит Ганев бе замесено и в друг скандал - проваленият избор на български съдия за Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) в
Страсбург
Той бе ресорният министър, но впоследствие се оказа и един от отхвърлените за съда кандидати. Мотивът на Парламентарната асамблея на съвета на Европа официално бе, че изпратените съдии не отговарят на изискванията. В същото време обаче като реална причина бе определена компрометираната (заради участието на Ганев) процедура.
"Официален мотив от ПАСЕ нямам", коментира случай Миглена Тачева. Само преди няколко дни тя подписа заповед, с която определи процедурите и етапите на новия избор.
"Ще има комисия, която ще проведе събеседване на английски и френски с кандидатите, които бъдат допуснати след теста", разказва тя. Питаме я за критиките, които няколко правни неправителствени организации отправиха към тогавашната процедура.
"Те бяха свързани с това, че няма процедура и правила и че изборът не е бил публичен", отговаря тя и продължава: "Реално погледнато, към този момент не е имало правила освен две общи препоръки. А когато няма такива, не можеш да кажеш, че те са били нарушени. Сега правила има и те ще бъдат спазени."
По думите й положението с избора е било толкова неясно, че, реално погледнато, всяко министерство е могло да организира процедурата. След направените от министър Тачева промени правосъдното министерство официално ще поеме отговорността за изпратените там кандидати.
Ръководеното от нея ведомство има още една допирна точка с ЕСПЧ - именно то би трябвало да организира процесуалното представителство на България пред съда и да извършва анализа на осъдителните решения (които стават все повече с всеки изминал ден).
Проблемът обаче е, че капацитетът на звеното, което би трябвало да се занимава с тези проблеми, е силно ограничен. "С промяната на устройствения правилник ще създадем цяла дирекция, която да се занимава с това, и ще увеличим щата", разказва Миглена Тачева и пояснява, че е внесла предложение за "увеличаване двойно на възнаграждението" на бъдещия директор, тъй като на организирания конкурс за поста не се явил никой.
По думите й така ще се
Промени изцяло визията
защото "е недопустимо България да е на второ или трето място по брой на жалбите". Министър Тачева разказва, че се обсъжда и вариантът и т.нар. преюдициално звено, което да решава делата, преди те да са отишли в Страсбург: "Така, ако имаме основателни съмнения, че ще бъдем осъдени (базирани на съдебната практика на ЕСПЧ), държавата да взима това решение, а не да чакаме осъдителната присъда."
Миглена Тачева не крие, че борбата с все по-зачестяващите осъдителни решения срещу държавата е сред приоритетите й. Ден преди нашата среща тя е издала заповед, с която определя работна група (половината членове от която идват от неправителствения сектор). Нейната задача ще бъде да "да очертае проблемите": "Идеята е да спрем да действаме постфактум с решения на МС, а да изпреварваме нещата."
Според нея практиката на съда в Страсбург трябва да стане грижа на всеки министър, като за целта е изпратила писма до всичките си колеги, "за да няма повече решения срещу България заради недобро законодателство".
С цел пък да се намалят делата заради магистратска некомпетентност тя ще настоява да се задълбочава обучението на съдии, прокурори и следователи в Националния институт на правосъдието.
Продължаваме разговора с друга актуална тема - преди седмица тя се възпротиви на идеята на вътрешния министър Румен Петков за промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Те бяха остро критикувани и съдържаха редица спорни предложения: разширяване на правомощията на МВР при прилагането на специални разузнавателни средства, отпадането на т.нар. поемни лица, задължени да присъстват при процесуалните действия, и т.н.
"Пак се опитахте да ме скарате с Румен Петков", с усмивка коментира тя и вече сериозно добавя: "С него работим много добре." "В Министерския съвет не сме обсъждали проекта на НПК, извън заседанието аз се договорих с министър Петков той да оттегли внесеното предложение", обяснява ситуацията тя.
По думите й те са стигнали до съгласие внесените текстове да се "обсъдят още веднъж" и да бъдат разгледани заедно с тези, които произтичат от докладите на мониторинговите групи към ЕК: "Като правим промени да ги направим накуп, а не да променяме НПК постоянно."
Именно реформата в
Наказателното право
е друга област, в която Миглена Тачева заявява амбиции за реформа: "Направих консултативен съвет по наказателноправна политика, в който има представители на правната доктрина, имена в областта на наказателното правосъдие, криминологичните изследвания и изпълнения на наказания."
Според нея така ще бъде преустановена практиката "да правим законодателство от днеска за утре". Целта на този съвет е да "очертае политиката на държавата ни в областта на наказателноправната политика". Тя коментира, че предстои да се обсъди идеята за нов Наказателен кодекс, който да предвижда категоризация на престъпленията и други решения.
Завършваме разговора с въпрос за това кои ще са приоритети и в бъдеще. "Не мога да си позволя да имам - всичко е важно", отговаря тя и допълва: "Вече свършихме с етапа, в който маркирахме проблемите, вече работим по отстраняването им."
Първите впечатления от действията на Миглена Тачева ни карат да мислим, че съдебната реформа в България е на път да получи нещо, което никога не имала до този момента - работещ правосъден министър. Между другото подобно на главния прокурор и нейните първи крачки на висш държавен пост се радват на нечуван медиен комфорт. Въпрос на време е обаче да разберем дали очакванията ще бъдат оправдани.
