С редата на 90-те. Двама души, задължително в черни дрехи, сядат винаги на една и съща маса в "Спартакус" - най-култовия нощен клуб в столицата.
Това е едно от любимите им места за среща с приятели и сродни души. Имат леко занесени движения и замечтан вид. Сякаш духът им странства в други измерения.
Лицата им са театрално бледи и силно гримирани. Облеклото им - артистично, открояващо се. Властват аксесоарите - тежки вериги, токи, брошки, специално изработени ботуши в бароков стил. И двамата предпочитат нощта.
Темите на масата се сменят. Русата жена разказва за последната книга, която е прочела, после коментира новото ревю на Джон Галиано. Мъжът - макар да говори бавно и някак отегчено, също е интересен събеседник.
Разбираш, че харесват Жан Кокто, Жан Пол Сартър и Салвадор Дали. Слушат от класическа музика до техно и хаус. Интересуват се от всичко модно.
Досещате се - става дума за авангардния тандем Кристина и Константин. Запознах се с тях, защото ми бяха любопитни. Исках да науча какви са всъщност.
Така си навлякох негодуванието на приятели и дори на собствената ми майка, която отсече: "Винаги съм смятала, че си интелигентна и сериозна, защо пишеш статии за
тези извратени и странни хора
Който прочете текстовете ти, какво ще си мисли за теб?" Впоследствие успях да я убедя, че не е права и че журналистите се интересуват от всичко, а освен това двамата дизайнери са интересни и интелигентни.
Тогава разбрах, че хората имат невероятната склонност да произнасят жестоки и често несправедливи присъди над другостта. А всъщност се страхуват да изявят индивидуалността си.
Странната външност и поведение на Кристина и творческата й половинка Константин винаги предизвикват шушукания и коментари, злобни подмятания и шеги. Това обаче никога не ги смущава. Вярват, че са хора, които са изпреварили времето, в което живеят.
Наричали са ги "българското семейство Адамс". За Константин жълтите вестници твърдят, че спи в ковчег, а за Кристина се разказват легенди, че е първият транссексуален екземпляр в България.
Чувала съм, че принадлежат към древна секта, която изповядва вампиризма. Че са опасни. Месии на злото и Сатаната. В лицето на Константин са припознавали българския Дракула.
Със сигурност те са най-скандалните авангардни български дизайнери, в чиито колекции можеш да видиш корсети, кринолини и латекс. А смелостта им в изкуството и модата винаги ги е отвеждала толкова далеч, че самите те буквално на всеки две години мимикрират.
След множеството невероятни истории за Константин и Кристина ми беше любопитно да надникна в дома им. Това се случи преди три-четири години.
Контрастът между типичната панелка в столичния квартал "Хаджи Димитър" и интериора на жилището е впечатляващ. Обзаведено е минималистично - в бяло и черно.
Плътни черни завеси спират слънчевата светлина. По думите им "черният цвят е единственият възможен израз на душевното ни състояние".
Постоянно работи телевизор, включен на МТV, Fashion TV или Discovery. На стената е окачен раздран и зашит с дебели конци портрет на Кристина. Това е нарочно търсен ефект от художника.
Ковчег не се вижда никъде. Черпят ме, доста традиционно, с чай, бисквити и домашно сладко от бели череши, направено от майката на Константин. Обясняват ми, че държат на "особения тип интелект", който помага да се види отвъд видимото.
Няколко години по-късно решавам отново да ги потърся - тъй като в редакцията сме решили, че са идеални за поредицата "Градски легенди". Удрям на камък.
Дни наред в жилището им се включва телефонен секретар. Почти страховит глас съобщава: "Тук е Вампила. След сигнала си на запис." (Вампила е прякорът на Константин.)
Оставям съобщение. В последния момент ми се обаждат. Уговаряме се за среща, но предварително знам, че винаги закъсняват.
И този път го правят. Кристина Хаджиева и Константин Хлебаров, каквито са истинските им имена, идват близо 20 минути по-късно от уреченото.
Помните ли мимикрията, която споменах? Едрата навремето Кристина днес е неузнаваема. Твърди, че за последните години е свалила... 60 кг.
Освен с мода двамата дизайнери обичат да експериментират и със себе си. Имат много маски и постоянно ги сменят, тъй като бързо се отегчават.
Всъщност Кристина и Константин експериментират и с други хора. Изключително предизвикателен и шумно коментиран е техният
проект "Урсула"
- българският вариант на транссексуалната израелска мегазвезда Дана Интернешънъл, който те създават и налагат. През 1995 г. двамата стилисти откриват 16-годишния Борислав Йотов на парти в столичен клуб.
Момчето е от Кюстендил. Майка му е починала, има само баща. Харесват се. Откриват общ начин на мислене.
След една година работа с Борислав дизайнерите го превръщат в градската клубна звезда Урсула. Обясняват, че тя е човек от бъдещето. По думите им - "най-доброто от мъжкото и женското начало".
Урсула - плод на предизвикателната същност на създателите си, експеримент, опит да се пребориш със скуката и да привлечеш погледите - дълго време беше част от столичния шоубизнес. Танцуваше в "Спартакус" като основна звезда в програмата.
Отличаваше се с предизвикателна и дори шокираща външност, физическа сила, висок ръст и идеални пропорции. Често бе облечена в садо-мазо костюм, изработен от черен латекс и метални орнаменти. Според Константин и Кристина Урсула не е обикновен травестит, а артист от "висока класа".
През миналата година обаче Урсула реши отново да си върне идентичността на Борислав. Сега живее в Кюстендил. Прекарва три месеца във фабрика за мебели при баща си като оператор на компютър. В момента работи във фризьорски салон в града и се опитва да забрави миналото.
Според Кристина причината Урсула да слезе от сцената е "сериозна злоупотреба с хероин". С помощта на баща си и двамата дизайнери Борислав се лекува в Суходол. Лечението му е успешно.
Историята на Кристина и Константин
започва през лятото на 1991 г. Тогава двамата се срещат в Пловдив - родния град на Кристина. Преди това Константин известно време е живял и учил в Стара Загора.
Негови съученици от последните години в ЕСПУ "Васил Левски" в Стара Загора си го спомнят като впечатляващо различен, облечен в черно "стил Майкъл Джексън". Умозрителен. Силен по литература. Затворен и избирателно комуникативен.
"Всички момичета много си падаха по него", обяснява ми бивш негов съученик. В училище се носел слух, че Константин е осиновено дете, а родният му град е Ракитово. Според съученика, с когото разговарям, самият Константин е разказвал тази история.
Не са ясни причините, поради които Константин заминава за Пловдив. Той твърди, че е учил там в консерватория, но не е ясно дали я е завършил. Пловдивската легенда разказва, че Константин и Кристина са били сред честите посетители на най-популярното и скандално гей заведение "Калигула".
Малко по-късно се ражда марката "Кристина авангард". Още първото им ревю в НДК през 1993 г. предизвиква огромен интерес. През 1995 г. те са поканени да участват като подгряващи дизайнери в ревюто на Пако Рабан. Печелили са две награди "Златната игла" от Академията за мода. Снимали са и ревю в замъка на Дракула в Трансилвания.
През 1997 г. Кристина е приета в обществото на рицарите ротисьори, което, по думите й, е с 800-годишна история. Ритуалът е навръх Великден в софийската ротисерия "Цар Иван Асен II". Тогава й възлагат сериозната задача да изработи 13 плаща на рицарите.
"Дрехите са духовно послание към света", казва Кристина. Влечението й към модата започва още в ранна детска възраст.
От малка прекарва времето си в библиотеките. Непрекъснато чете литература, свързана с историята на изкуството. Особено я привличат книгите, посветени на театъра и сценичните костюми, защото голямата й мечта била да стане сценограф.
Определено влияние върху Кристина като дизайнер оказва времето, прекарано в различни шивашки ателиета. Константин пък е едновременно и стилист, и манекен, безкрайно влюбен в професията си. Определя се като вечно търсещ дух.
Днес Кристина и Константин продължават да експериментират с клубна мода. Работят за певицата Есил Дюран. Правили са костюмите за един от последните клипове на Нели Рангелова.
Шият тоалети на по-смели абитуриенти. Може да ги видиш в "Тифани", "Ялта", в зала "България" или на някое по-авангардно парти. Около тях все още има загадъчност и много легенди. Иначе биха били безинтересни. Включително на самите себе си.
Поредицата
От брой 20 "Капитал" започна поредица за градските легенди. Нейни герои са тези, които ни карат да се обръщаме, да шушукаме, да недоумяваме, понякога да се присмиваме, но никога да не оставаме равнодушни към тях, обясняват от редакцията.
След жената с каската, ужаса на всеки форум Стефан д-р Димитър Чолаков и градския каубой Дари седмичникът разказва за авангардния тандем Кристина и Константин.
