А ко изборите бяха днес, в парламента със сигурност биха влезли ГЕРБ, БСП, "Атака", ДПС и СДС, много вероятно е парламентарно представителство и на ДСБ, Движение "Напред" и НДСВ.
Това показват данни от национално представително проучване на Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ), направено от 19 до 27 февруари сред 1000 души.
Общо 26.8% от анкетираните заявяват намерение да гласуват за ГЕРБ, 17.7% - за БСП, 9.1% - за "Атака", 7.5% - за ДПС.
СДС ще подкрeпят 3.1%, ако вотът беше сега, 2.2% - ДСБ, 2% - "Напред", 1.4% - НДСВ.
Че няма да гласуват са заявили 23.2% от анкетираните.
През февруари хората, които заявяват, че биха гласували за БСП, са с 9% по-малко, отколкото тези за ГЕРБ, но ако се сравнят твърдите ядра на гласоподавателите на двете партии, разликата в електоралната подкрепа е не повече от 6-7 на сто, коментира директорът на НЦИОМ Лидия Йорданова.
Тя уточни, че ГЕРБ за първи път ще участва в парламентарни избори и е трудно прецизно да се регистрира размерът на твърдото ядро на тази формация, но проверено с определени въпроси, твърдите избиратели на ГЕРБ са около 23%.
Засега социолозите нямат индикации за постигане на пълно парламентарно мнозинство на ГЕРБ, но отбелязват, че партията може да привлече много хора, ако създаде ситуация за емоционален вот.
Подкрепата на Европейската народна партия за ГЕРБ и за Бойко Борисов се възприе от хората като важен сигнал за международна легитимация на ГЕРБ,
като основна дясна партия в България, отбелязват социолозите.
Около месец след изказването на Бойко Борисов в Чикаго в НЦИОМ не отчитат влияние от това изявление върху рейтинга му.
БСП втвърдява електората си, отчитат от НЦИОМ. Според данните, сегашната управляваща коалиция би получила по-нисък резултат, ако се яви на парламентарни избори в този формат ? 14%, отколкото например БСП сама.
Десните избиратели вече предпочитат широка дясна коалиция,
вместо обединение само между ДСБ и СДС, показват данните от проучването.
Двете най-харесвани формули за участие в изборите според симпатизантите на СДС са коалиция с ГЕРБ или с ДСБ, докато за електората на ДСБ най-приемливите коалиции са или обединение със СДС, или широка дясна коалиция.
Според Лидия Йорданова, хората са объркани от липсата на ясни послания от страна на лидерите на десните партии.
Общо 57% от анкетираните посочват, че предстоящите избори за Народно събрание са важни за тях, за 37% е важен вотът за Европейски парламент.
Една пета от 57-те процента, които определят като важен изборът за НС отговарят, че е ниска вероятността да упражнят правото си на глас.
Най-песимистичните нагласи и очаквания на българите за бъдещето
на страната в сравнение с последните три години регистрира НЦИОМ в това проучване. С 12% намаляват оптимистите за бъдещето на страната в сравнение с пролетта на 2006 г. и сега те са 41%, а песимистите нарастват с 8%, до 45.5%, показват данните от националното представително проучване.
С 9% намаляват оптимистите за собственото си бъдеще - 42.1%, а със 7% нараства делът на песимистите - 46.3 на сто през февруари. Една от основните причини за ръста на песимизма е в опасенията на хората, че кризата ще ги засегне пряко и че за дълго време ще загубят част от постигнатото през годините на прехода, коментира Христо Солунов от НЦИОМ.
47.1 на сто се опасяват, че могат да останат без работа
и в бъдеще да се окажат без средства за препитание.
Общо 52% от българите одобряват работата на Европейския парламент, а неодобряващите са 11%. Но 38 на сто е делът на хората, които не се чувстват достатъчно информирани, за да дават мнение за ЕП.
Идентично на одобрението към ЕП е и одобрението, което българите декларират към дейността на Европейската комисия. Най-високо неодобрение към работата на европейските институции НЦИОМ регистрира сред симпатизантите на "Атака".
Последният доклад на ЕК за страната ни е по-добър от очакванията на 21% от анкетираните в проучването. За 18% той е по-лош, отколкото са очаквали. От интервюираните 60% отговарят, че не познават доклада на ЕК и не се чувстват
компетентни да изразят мнение по него.
Разочаровани от становището на европейските институции са най-вече хората, които не са политически ангажирани, коментират социолозите. ЕС се възприема като сериозен коректив на нашите управляващи, коментира Лидия Йорданова.
