Никола Корабов, който преди седем месеца навърши 80 години, получи почетното отличие за цялостно творчество на церемонията за обявяване на Националните филмови награди.
За над половинвековната си работа в киното големият режисьор е заслужил признанието на милиони зрители за филми като "Тютюн", по романа на Димитър Димов (1962), "Иван Кондарев", по романа на Емилиян Станев (1974), а също и за "Малката" (1959), "Вула" (1965), "Юлия Вревска" (1978), "Орисия" (1983) и др.
Той е автор на пълнометражния документален филм за Николай Гяуров "Аз не живея един живот" (1980), както и на оспорвания и критикуван "Свобода или смърт", единствения игрален филм за Христо Ботев (1969).
Наградата връчи Вежди Рашидов при първата си публична поява като министър на културата, а режисьорът изрази надежда, че най-после ще може да реализира последния си проект, който има 20-годишна история.
За филм на 2008 г. очаквано бе обявен вече многократно награждаваният "Дзифт" на режисьора Явор Гърдев, а Захари Бахаров получи наградата за мъжка роля в него.
Отличието за женска роля заслужи Ернестина Шинова за "Хиндемит" на режисьора Андрей Слабаков, койно е неин съпруг.
Посмъртно награда за поддържаща роля получи Петър Слабаков за последното си превъплъщение във филма на сина си Андрей.
В продължение на няколко години Националният филмов център (НФЦ) и Съюзът на българските кинематографисти (СБФД) поотделно раздаваха годишни отличия. След като Александър Грозев бе заменен като шеф на филмовия център след спечелен конкурс от Александър Донев, двете организации се обединиха, за да отбележат, че изминалата година е била най-успешната за новото българско кино.
Доказателство са повишеният интерес на зрителите у нас и многобройните международни отличия.
Според Александър Донев българското кино за последните 20 години никога не се е намирало в по-добро състояние, отколкото в момента.
"Филмите, които спечелиха награди през изминалата година на международни фестивали, спечелиха толкова награди, колкото може би за предните 10 години всички български филми. Става дума не за някакви незначителни, малко известни събития, а за някои от най-престижните европейски фестивали", подчерта той.
Успехът на тези филми е програмиран от успеха им пред българската публика. Очевидно, когато публиката харесва нещо, по света също намират, че то е важно и за образа на България в чужбина.
Председателят на Съюза на филмовите дейци Иван Павлов изказа надежда днес в интервю за БНТ, че сега отпусканите пари за кино ще останат, защото в противен случай авторите няма да могат да си довършат проектите си.
Донев добави: "Ние искаме да напомним на обществото, че българското кино има успехи, българското кино има много голям потенциал, българското кино е готово да говори на българското общество за това, което се случва в съвременна България и то има нужда от подкрепата на държавата, за да продължи да говори за важните неща, които се случват в нашата страна."
Както и друг път наградите бяха много повече от произведените филми. Номинациите бяха в 12 категории.
"Дзифт" беше отличен и за сценарий ( Владислав Тодоров), монтаж (Кеворк Асланян), операторско майсторство (Емил Христов), но не и за режисура. Тази награда отиде при Светослав Овчаров за филма му "Единствената любовна история, която Хемингуей не описа".
Другите награди:
Поддържаща женска роля - Гергана Плетньова във "Военен кореспондент";
Телевизионен игрален филм - "Военен кореспондент";
Музика - Кирил Дончев за "А днес накъде";
Сценография - Боряна Семерджиева;
Документален филм - "Коридор №8", реж. Борис Десподов;
Телевизионен документален филм - "Марго и приятели", реж. Иван Росенов;
Анимационен филм - "Мухата", реж. Господин Неделчев-Дидо;
Оперативна критика - Людмила Дякова;
Филмова теория - Владимир Игнатовски.
