Последният му филм "12" - римейк на класическия "Дванадесет разгневени мъже" на Сидни Лъмет, удостоен със специален "Златен лъв" на фестивала във Венеция, ще бъде руската гала вечер на софийския фестивал.
Посещението на големия режисьор е част от мащабния проект на представяне на руската култура у нас през 2008 г. Името му се асоциира с едни от най-големите шедьоври на руското кино. (Вж. филмография в imdb.com)
Роден е на 21 октомври 1945 г. в Москва. Баща му - Сергей Михалков, е поет и драматург, автор на популярни детски стихове и на текста на химна на Съветския съюз. Майка му - Наталия Кончаловска - поетеса и преводач. Брат му е известният режисьор Андрей Кончаловски.
В киното
Никита се снима за първи път на 14 години
През 1960 г. играе малка роля във филма "Тучи над Борском", а през 1961 - в "Приключения Кроша". Учи в актьорската школа на театралното училище "Шчукин" през 1963-1966 г. и още в първата учебна година се превръща в знаменитост с първата си главна роля в киното при Георгий Данелия в "Крача из Москва". Там изпява популярната и до днес едноименна песен и така младият Михалков става доста известен.
Прехвърля се във втори курс на режисьорския факултет на ВГИК (vgik-edu.ru) в класа на Михаил Ром. През 1971 завършва ВГИК с дебютния си късометражен филм "Спокоен ден в края на войната", след което за изненада на всички отбива военната си служба в атомна подводница в Камчатка.
През 1974 г. на екраните излиза първият му филм като режисьор -
Свой сред чужди, чужд сред свои
Още с тази история Никита Михалков започва да търси свой собствен път в киното, Десетилетието 1974-1984 г. преминава много плодотворно за режисьора. Той разкрива пълноценно потенциала си като почти всяка година представя нова лента, на която по правило е и сценарист, като същевременно не се страхува да ескпериментира в различните жанрове.
Демонстрира класа в мелодрамата с "Робиня на любовта" (1975), дава своите екранни интерпретации по литературни произведения с "Незавършена пиеса за механично пиано" (1977) и "Няколко дни от живота на Обломов" (1980).
Опитва сили в пхсихологическата драма с "Пет вечери" (1979) и "Без свидетели" (1983) и отново залага на мелодрама - "Роднини" (1981). Филмите му получават международно признание, печелят награди на световни фестивали.
През 80-те години се
развихря и страстта му в актьорската професия
в която през годините регистрира серия от запомнящи се роли, особено в "Сибириада" (1979) при брат си Андрей Кончаловски, в "Гара за двама" (1982) и "Жесток романс" (1984) на Елдар Разянов.
За разлика от повечето си колеги Никита Михалков посреща критично Горбачовата перестройка. На знаменития 5-и конгрес на съветските кинематографисти през 1986 г. той прави неочаквано остро изказване в защита на Сергей Бондарчук, признавайки обективно неговите заслуги за съветското кино с класики като "Съдбата на човека", "Война и мир" и "Те се сражаваха за родината".
Това автоматично го изключва от ръководните органи на съюза и настройва срещу него голяма група критици, както и всички привърженици на новото мислене и перестройката.
Михалков продължава по вече утъпкания си път в киното и това ясно личи със следващата му продукция "Очи черные" (1987) с Марчело Мастрояни в главната роля, която се радва на огромен успех по световните кинофоруми, включително и в България, но е заклемейна от тогавашната критика в бившия СССР.
Своите творчески позиции Михалков защитава и чрез продуцентската си дейност в обединието "Трите Т" -
Творчество, Товарищество, Труд
създадено от самия него през 1989 г., което съществува и днес. В началото на 90-те, Никита Михалков е абсолютно наясно накъде отиват нещата, затова започва да снима продукции, които освен позиция притежават и притегателна сила за масовия зрител. И отново успява не само да се хареса на фестивалната публика, но и да напълни киносалоните със зрители.
Не е случаен и последвалия успех: "Урга" (1991) - притча за монголска семейна двойка, живееща в степта. Филмът получава шумен отзвук на световните кинофестивали, събира цял куп награди и получава номинация за "Оскар".
"Сибирският бръснар" е може би най-личният и съкровен проект на режисьора, обяснение в любов към руската душа и към родината, където Никита не се двоуми да се появи в одеждите на самия Цар Освободител Александър Втори.
Заради гигантския бюджет и сензационните снимки в Кремъл продукцията е широко коминетирана. Неслучайно руснаците се надпреварваха да гледат тричасовия епос-мелодрама-комедия.
В родината си
"Сибирският бръснар" събра повече зрители от "Титаник"
За главната женска роля е избрана британката Джулия Ормънд, която играе американката Джейн Калахан. Тя идва в Русия по бизнес, но остава там по любов. Обектът на любовта й е 20-годишен войник - Олег Меншиков, който се справя перфектно с ролята, макар да е два пъти по-стар от героя си.
Любовната история обаче е само рамката на историята, която впечаталява с невиждана мащабност.
Повече от 35 години Никита Михалков не спира да изследва чрез киното си тайните на руската душа и драматичните сблъсъци в своята родина, да анализира грешките и успехите като се опира на църквата и монархията, да създава своя тема в киното, която защитава със страст, темперамент и много талант като режисьор, актьор, сцанарист и продуцент.
 |
"12" |
Филмът на руския режисьор попадна в списъка с претендентите за "Оскар" в номинацията за най-добър чуждестранен филм. В тази категория ще се състезават още осем заглавия - от тях членовете на Американската киноакадемия ще съобщят на 22 януари петте номинирани ленти, от които ще бъде избран победителя.
Сред претендентите са "Катин" на Анджей Вайда, "Годината, в която моите родители заминаха в отпуска" на Као Хамбургер, "The Unknown" на Джузепе Торнаторе, "Монгол" на Сергей Бодров-старши, "Капан" на Сърджан Голубович, "Дни на тъмнина" на Дени Аркан, "Бофор" на Йосиф Сердар, "Фалшификатори" на Стефан Рузовицки.
