З а да установят дали това умение за боравене с оръдия на труда има генетична или културна основа, Крютцен и колегите му подложили на анализ ДНК на 13 от 15-те делфина, засечени да използват гъби, само един от които бил мъжки, и тази на 172 делфина, които не използвали гъби.
Анализът показал, че повечето от животните, които използвали гъби, са наследили генетичната структура на майките си - споделяли една и съща митохондрийна ДНК, която се предавала само по женска линия.
Сравнението на ядрата на ДНК на всички делфини показало, че тези, които си служат с гъби, имат по-сходна генетична структура - факт, който навежда на предположението, че умението им е наследено.
Въпреки това използването на гъби от делфините не може да бъде обяснено с наличието у тях на генетична предразположеност да го правят. Това е така, тъй като моделът на наследяване у всички тях не е един и същ.
Ето защо заключението на учените е, че в случая става дума за културно предавано умение, навярно чрез обучение на малките делфинчета от страна на майките им, макар в много случаи самите майки да не са наблюдавани по време на практикуването му.
Делфините са известни с изключителната си способност за учене по време на пленничество, а за песните на китовете е доказано, че са продукт на културно влияние.
Това обаче е първият случай на използване на оръдия на труда от страна на китоподобни животни - способност, предпоставяна като присъща
на приматите,
а вероятно и на птиците,
но не и на морските бозайници.
Крютцен има предположение защо мъжките делфини не обичат да си служат с гъби.
Те се интересуват повече от формирането на "съюзи" с други мъжки, отколкото от използването на гъби, уверява той.
Мъжките делфини имат съвсем различен социален живот в сравнение с този на женските и това може би ги ограничава да "пилеят" прекалено много от времето си, за да се учат как да си служат с гъби - едно доста "самотно" занимание, заключава ученият.
