Поколения българи я запазиха в сърцата си с незабравимите й роли в киното, които би било нечестно да се изброяват, защото всички са запомнящи се и по своему въздействащи.
"Крадецът на праскови", "Тютюн", "Момчето си отива", "Дъх на бадеми", "Матриархат", "Баща ми бояджията" са нищожна част от тях. Но Невена Коканова не беше само явление в българското кино, тя беше много повече, за което журналистът Георги Тошев разказва в навечерието на 70-тата годишнина от рождението й.
Близо година той работи по проекта "Коя съм...". Изнамира неизвестни досега снимки на великата актриса, рисунките й, неизвестни факти за човека Невена Коканова, както и приятели, които не са я забравили и които му помагат да я разкаже - в книга, документален филм, две изложби и кинопанорама с 12 редки нейни филма.
Всичко това ще се случи в седмицата преди 12 декември, когато тя трябваше да отпразнува своя 70-ти рожден ден.
 |
 |
 |
"Започнах работата по този проект, без да претендирам, че познавам Невена добре. Тя трудно допускаше хората до себе си, но между нас имаше някакво доверие...
Познавах я покрай работата си, но беше от онези случаи, когато професионалните отношения преминават в приятелски... Тя беше обаятелен, неконфликтен човек, беше безспорното явление в българското кино", разказва Георги Тошев.
Журналистът допълва спомените за нея с разказите на нейни приятели и колеги, на директора на Сатиричния театър Павел Васев, на Иво Хаджимишев, на дъщеря й Теодора, която приема присърце идеята, въпреки че страни от медиите.
Всички те отварят личните си албуми със снимки, за да му помогнат да представи образа на Невена Коканова в цялост. Подава му ръка и директорът на Българската национална филмотека Пламен Масларов, който му дава достъп до нейните архиви. Заравя се и в архивите и на Българската национална телевизия, БТА, театрите в Ямбол и Русе.
|
video
В книгата-албум "Коя съм" ще бъдат публикувани за първи път снимки на актрисата със семейството й - нейния съпруг, режисьора Любомир Шарланджиев, и дъщеря й, от комедийните й роли в Сатиричния театър, на които ще бъде посветена специална изложба, рисунките й, за които почти никой не знае.
Радой Ралин открива случайно нейния талант, докато е гледа как скицира и я моли да илюстрира една от неговите книги.
Хората от с. Иглика, където актрисата прекарва последните години от живота си, разказват за съседката Невена, за жената, с която споделят битови и житейски въпроси, сръбският актьор Раде Маркович, с когото Тошев успява да се свърже, разкрива тайни за голямата си любов Невена.
Да, бях луд - аз наистина се влюбих в Невена, това за пръв път го признавам - нека Невена го знае и нека го чувства като мой подарък за рождения си ден", казва той в документалния филм "Целувките на Невена", посветен на 60-годишнината й.
Тогава актрисата получи орден "Стара планина" - първа степен, най-високото държавно отличие на България.
Премиерата на филма за Невена Коканова е на 7 декември в Дома на киното. На 11 декември във фоайето на Сатиричния театър се открива изложбата "Невена и Сатирата" със снимки на актрисата в контекста на комедийните й роли, в които се оказва тя е имала безспорен успех "и то във времена, когато се говореше, че тя изобщо не е добра театрална актриса", казва Георги Тошев. Тогава е и премиерата на книгата.
Българската национална филмотека и кино "Одеон" организират панорама "12-те златни филма на Невена Коканова" от 5 до 19 декември, на която ще бъдат показани редки филми на актрисата.
"Можем да живеем простичко и щастливо, ако се подчиняваме на законите на единството, духовността и любовта", казваше Невена Коканова в последните си години и вярваше, че тръгнем ли към нещо с чисти подбуди, винаги успяваме.
