П редсрочните парламентарни избори в бившата югославска република Македония /БЮРМ/ донесоха зрелищно прегрупиране на силите на политическата сцена в тази съседна страна.
Наред с това обаче, насилието и фалшификациите, съпътствали изборния процес, нанесоха решителен удар върху перспективите за членството на БЮРМ в ЕС, а по-всяка вероятност и в НАТО. Но този път не заради гръцкото вето, а заради отвращението, което породи сред европейците и в известна степен и сред американците, недопустимото отсъствие на демократична законност.
От тази гледна точка, изглежда твърде вероятно Европейската комисия да не излезе с предложение за започване на присъединителни преговори между Брюксел и Скопие през есента, като по този начин ще бъде отложен за по-късна дата този въпрос, за да може да бъде забравено случилото се във връзка с изборите.
Изорната картина бе ярко отразена от европейския и американски печат. "Стрелби по време на изборите в Македония - насилствени сблъсъци преместват за по-далечното бъдеще присъединителните преговори с ЕС", писа без заобиколки в заглавията си влиятелният консервативен германски вестник "Франкфуртер алгемайне цатунг".
"Избори с насилие са ретроградност за Македония", гласеше заглавието на американския "Хералд трибюн". Подобни бяха и заглавията на испанския "Ел паис": "Фалшификации и инциденти белязаха изборите в Македония".
Вредата върху имиджа на БЮРМ е огромна и може би ще се окаже непоправима. "Амбициите на Македония за членство в ЕС и НАТО понесоха тежък удар в неделя. Македония се показа като едно проблемно отроче на Балканите", писа "Хералд трибюн".
Няма и ни най-малко съмнение, че европейските правителства, а също така и администрацията на Буш ще се опитат "да потулят" случилото се, след като всичко утихне.
За това кабинетът на гръцкия премиер Костас Караманлис е нужно да препотвърди позицията си, че няма да приеме БЮРМ да започне преговори за членство с ЕС, ако преди това не бъде решен въпросът с нейното име.
Ако това бъде направено своевременно, сигурно е, че ЕС няма да предложи започване на преговорите със Скопие, а при това положение няма да е нужно Атина да налага вето през декември, като по този начин ще запази това свое оръжие за по-късно.
Така или иначе обаче, изключено е въпросът за името на БЮРМ да бъде решен в скоро време по простата причина, че иредентизмът на Груевски бе възнаграден и на тези избори. Все пак, насилието и фалшификациите облагодетелстваха правителствената коалиция.
Още повече, че Груевски разшири своята коалиция, привличайки този път и малките малцинствени партии на турците, циганите и сърбите в страната, които в предишния парламент разполагаха с пет места.
Точно с гласовете на тези партии и с привличането и на избиратели от други славяноезични формации Греувски се сдоби с абсолютно мнозинство от над 60 мандата в 120-местния парламент на страната, като оглави една коалиционна мозайка от партии, но без албанците.
Естествено, Груевски ще привлече в своя кабинет албанския лидер Мендух Тачи. Впрочем той присъстваше и в предишното правителство. Така Груевски ще разполага с мощно мнозинство, което може би ще надхвърли 75 места в новия парламент, докато в предишния законодателен орган той имаше 62 места.
Сериозно политическо предимство за него е фактът, че този път албанските му коалиционни партньори няма да могат да го свалят, както постъпиха по-рано тази година, когато Мендух Тачи оттегли своята партия от кабинета, като поиска повече права за албанците в БЮРМ.
Истиинска бомба обаче хвърли бившият британски министър за Европа в правителството на Тони Блеър Дениз Макшейн, който бе в Скопие в качеството си на наблюдател от страна на Съвета на Европа.
"Това гласуване бе трагедия за привържениците на европейското и трансатлантическо бъдеще на Македония. Никой не може да сформира правителство на базата на избори, при които полицията пълнеше с бюлетини секциите, а въоръжени с ножове нападаха избирателни секции", каза гневно Макшейн и настоя за нови избори и законен вот.