Е вропейските консуматори през последните години все повече се тревожат за безопасността на храните, предлагани на пазара. Реалността показва, че химическите вещества, присъстващи в храните, не винаги са повод за тревога, но теми от подобно естество все по-често попадат под обсега на медиите и на общественото внимание.
За потребителите е много важно да знаят на кого наистина могат да имат доверие и кой компетентно ще им гарантира, че закуската която са изяли сутринта е безопасна за тяхното здраве. И, разбира се, очакват еднакво ниво на защита в границите на целия ЕС, коментират от сп. "Хранително-вкусова промишленост".
За да подсигури контрола на пазара и респективно здравето на консуматорите, на 16 март в Института за референтни материали и измервания (IRMM) в Гел, Белгия бяха открити три нови лаборатории за установяване на тежки метали, микотоксини и полициклични ароматни въглеводороди в храните.
Когато тези вещества присъстват в хранителните продукти над определени граници, стават опасни за здравето на хората, а сред основните задачи на лабораториите ще бъде узаконяването на методи за тяхното откриване и осигуряване на обучението и специализацията на учени от други национални лаборатории.
"Общоевропейската мрежа от звена за контрол е съществена за изграждането на по-ефективна програма за осигуряване безопасността на храните, на територията на ЕС, както и за издигане нивото на общественото доверие.
Изключително се радвам, че реализирането на проекта за изграждане на новите лаборатории е вече факт, защото те ще помогнат за обогатяване на основните научни данни, ще допринесат за осведомеността на обществото и за вземането на отговорни политически решения, свързани с изготвянето на законодателство, отнасящо се до индустрията", каза при откриването еврокомисарят по здравеопазването Маркос Киприану.
Тежките метали са вещества, които присъстват във всички суровини, използвани в хранителната промишленост.
Някои са важни за храненето, но други като оловото, кадмия и живака, нямат хранителна стойност и могат в да доведат до сериозни заболявания - като рак например, или нарушения в централната нервна система.
Микотоксините са производни на плесени, развиващи се в храните и фуражите, използвани за храненето на животни. Например афлатоксин (aflatoxin) В1 може да причини развитие на рак на черния дроб, patulin може да бъде канцерогенен, а други видове са силно токсични и могат да станат причина за диария и повръщане.
Изследванията сочат, че днес повече от 20% от хранителните продукти може да съдържат микотоксини, причиняващи по-леки или по-сериозни заболявания.
Полицикличните ароматни въглеводороди (polycyclic aromatic hydrocarbons) са група от около десет хиляди елемента. Те се образуват в храната при производството й и последващото обработване.
Някои от тях могат да предизвикат рак или мутация на ДНК, а също така да засилят вредния ефект на други компоненти, съдържащи се в храната. През последните години съдържанието на полициклични ароматни въглеводороди при производството на храни значително се е увеличило.
Трите лаборатории ще отговарят съдържанието на тези вещества в храните да се ограничи до определени стандартизирани норми, безопасни за здравето, които ще се прилагат по цялата хранителна верига.
Затова те ще осигуряват навременна информация, обучение на специалисти и подкрепа при решаването на проблеми на Европейската комисия, националните изпълнителни агенции и институциите, свързани с производството и преработката на хранителни продукти, а също така ще имат и правото да се произнасят като последна инстанция при съдебни спорове.
Лабораториите ще разработват методи за откриване, мониторинг и установяване на опасните критични точки. Ще въвеждат сравнителни тестове, чрез които националните лаборатории на страните от ЕС ще могат да увеличат потенциала си.
За ЕС изграждането на лаборатории, които ще работят именно за защита на потребителите и увеличаване на доверието към европейските продукти, е важна стъпка напред.
Основната идея е след време, когато мрежата от контролни лаборатории заработи ефективно във всички страни от съюза, да се гарантира, че на единния европейския пазар храните са качествени и безопасни за здравето и че например показателите за съдържание на химически вещества в бебешки храни, присъстващи на пазара в Кипър, са еднакви с тези на пазара във Финландия или Ирландия.
