Иван Гарелов за ЦСКА: Обърни се с гняв назад

Н е е задължително да си привърженик на ЦСКА като мен, за да изпаднеш в гняв от драмата и унижението на един от най-реномираните български футболни отбори. Хората от моето поколение винаги са гледали на футбола не просто като на зрелище и в никакъв случай не като сблъсък на полуграмотни ритнитопковци, разпалващи дивашки страсти в комплексирани слабоумници.

На футбола се е гледало като на игра, в която наред с майсторството високо се ценят джентълменството, благородството, интелектът, спортсменството.

Затова в сърцата ни Гунди ще остане най-обичаният български футболист, макар че Стоичков е може би най-заслужилият. По времето, когато бащите отиваха спокойно на стадиона с малките си деца, едни от най-почитаните футболисти бяха хора като Абаджиев, Стефан Божков...

Славата и успехът на българския футбол бяха заслуга на истински мъже. Дори да не бяхме на световни висоти, ние се гордеехме с нашия футбол.

Не искам да се спирам на футболното хулиганство, което завладя стадионите. По-интересен е въпросът за отговорността на собствениците на футболните отбори. Футболът е като публична собственост. Може да си купил марката, но не можеш да купиш честта и славата на един отбор, неговата история.

В този смисъл здравомислещите запалянковци с право предявяват своите изисквания към собствениците. Отборът принадлежи на тях, запалянковците, а собствениците само правят пари от неговото име.

Когато Александър Томов стана президент на ЦСКА, аз казах в пресата: "Ако някой може да ме откаже от ЦСКА, това е Александър Томов".

Познавах го добре от неговата политическа кариера. Той е безспорно талантлив човек, харизматичен водач, убедителен оратор. За съжаление всички негови проекти са се проваляли. Сашо не страда от излишни скрупули и не се притеснява много-много от това, че ще провали и други хора със себе си.

Когато неговите красиво описвани проекти започнат да се провалят, тогава лъсва тъжната истина, че са забъркани финансови каши, плод на безмерните апетити на Александър Томов.

И до днес се чуват оплакванията на певци и артисти, че им дължи пари от предизборни кампании. Но великият комбинатор Ал. Томов все изплува от тинята с нови грандиозни проекти.

Така започна и с "Кремиковци", и с ЦСКА. Знаех, че и тук ще се провали. И то стана ясно, когато индиецът Митал се отказа от собствеността си на "Кремиковци". Но някои все още вярваха на мъглявите му обяснения и обещания. Докато всичко се сгромоляса.

Драмата не е само за тима, извоювал с чест шампионската си титла. Не е само и за нас, привържениците на отбора, които трябва да понесем най-жестокия удар в историята на клуба. Пред сегашната катастрофа бледнеят дори и упражненията на Политбюро, довели до промени в името на отбора.

Драмата е за целия български спорт и за цялото ни общество. Ние вече не можем да се гордеем, че макар и нашите отбори да не са богати, те излизат
с чест на международното поле благодарение на техническите си качества, интелект, висок дух и себеотрицание.

И нека за този срам не виним само една личност, колкото и демонична да е тя. Не една и две институции са знаели за финансовите батаци на ЦСКА, но са мълчали или са мамели обществото от криворазбрано чувство за солидарност между хората с финансова и политическа власт.

А нима не са били наясно с неуредиците в ръководството на БФС? Но и те са си мълчали, защото са разчитали, че ще се оправят някак помежду си. Не постъпиха ли по същия начин и с треньорството на Стоичков.

И как, питам се, може да има гаранции, че подобни катастрофи няма да се случат и с други отбори, ако няма контрол, ако няма институция, която стои над собствениците и президентите на отборите и следи за спазването на правилата.

Затова днес гневът ни може да е насочен срещу Александър Томов, пренесъл пороците от политиката в спорта, но трябва да искаме и БФС да поеме своите отговорности. До подаване на оставки, разбира се.

Сега оскърбените привърженици на ЦСКА ще потърсят вина и в лагера на вечния съперник "Левски", защото оттам раздухаха скандала.

Но какво искаме - когато сме в нарушения, съперникът да си мълчи? Вярно е, че има нещо не много изискано в тона и поведението на някои ръководители на "Левски", но да си спомним как привърженици на ЦСКА отбелязваха с фойерверки головете във вратата на "Левски", когато играеше в Шампионската лига.

И ако искаме този жесток удар да доведе до катарзис, необходими са свръхусилия от сегашните или утрешните управници на българския футбол, за да очертаят ясните граници - къде свършва спортното съперничество и започват злобата, простотията, диващината. Защото досега "мекото" управление на футболния съюз е отбягвало да се намесва и при най-скандалните изстъпления.

Ще ми се да кажа и две думи за отговорността на медиите. Допустимо ли е в политиката те да спазват някаква обективност, а за футбола да забравят всякакви задръжки и да налага своите пристрастия?

Един американски вестник обяви към кого от кандидатите за президент са неговите предпочитания, но това не му пречи да информира обективно своите читатели за хода на предизборната борба.