И ма един въпрос, който отеква в медийните среди още от създаването на Съвета за електронни медии (СЕМ) - какво всъщност прави той. През годините той е получавал различни отговори, но напоследък ситуацията е както никога ясна - СЕМ практически не прави нищо.
По закон основната характеристика на Съвета за електронни медии (СЕМ) е да бъде независим специализиран орган, който да контролира работата на радио- и телевизионните канали.
Би трябвало да работи в интерес на обществото и да защитава свободата и плурализма на словото. Спорът за това да го има, или да го няма се водят още от създаването му, но с действията си самият съвет провежда едно бавно и мъчително за всички институционално самоубийство.
В дългия списък от регулационни провали на СЕМ последно бяха записани неуспешният опит за лицензиране на нови тв канали, отсъствие на ясна позиция относно предстоящата цифровизация в тв сектора и липсата на адекватни предложения за промени в медийния закон.
Да си спомняте има ли становище на СЕМ за сглобяването на ТВ2, която се афишира като четвърта национална телевизия, а не се е явявала на конкурс като bTV и "Нова"?
Последният удар по авторитета на медийния съвет беше фактът, че в състава му има сътрудници на Държавна сигурност - нещо забранено от закона за радиото и телевизията. Още по-трагичен от самия факт беше реакцията на СЕМ - той поиска законът да бъде променен, с което стъпка и малкото му останал авторитет.
В момента Съветът за електронни медии е в институционална кома и краят му е дори по-тъжен от този на предшественика му - Националният съвет за радио и телевизия, който беше закрит след преврат от страна на управляващите, неспособни да контролират членовете му.
Освен с раздаването на лицензи СЕМ влиза в медиите основно с промените в състава си - почти винаги поради изтичане на мандат и никога (освен веднъж) поради несъгласие със случващото се в органа.
Тогава медиите се надпреварват да описват политическите договорки за преразпределяне на местата в регулатора. Комбинации, които често са като игра на политическа табла, в която местата на точките по заровете са логата на партиите.
Едва ли някой си спомня, че в едно от най-силните и принципни решения на Конституционния съд - тълкуването на текстовете за свободата на словото, е забранено обвързването на партия с номинациите за регулатора. През последните години назначенията в съвета се извършват в партийните централи или в най-добрия случай в администрацията на президента
И това правителство обаче, както и предходните е развълнувано много повече в СЕМ да има баланс на трипартийната коалиция по отношение на кандидатурите, а не те да са експерти в медийната област.
Всъщност, ако се съди по бездействието на парламента по отношение на медийния регулатор, напълно е възможно правителството въобще да не го интересува какво става в СЕМ.
Вече месеци наред депутатите не могат да се споразумеят за две кандидатури за членове на регулатора, които да заемат местата на Мария Стефанова и Лилия Райчева, чиито 6-годишни мандати изтекоха.
Нещо повече - вече почти година Стефанова е и.д. председател на съвета и въпреки изтеклия си мандат подписва всички решения на съвета. На практика в съвета работят трима души с изтекъл мандат (Мария Стефанова, Лилия Райчева, Стефан Димитров) и двама, за които е известно, че са сътрудници на Държавна сигурност (ДС) - Людмил Стайков и Милен Вълков. Любопитно е кой съставя кворума в 9-членния съвет и как се вземат решенията му.
Към момента има няколко въпроса, които остават без ясни отговори. Защо точно сега излизат досиетата на членовете на СЕМ? Защо Людмил Стайков и Милен Вълков при встъпването си в длъжност са подписали декларации с невярно съдържание, че не са сътрудничили на ДС? Защо президентът е издал указ за назначаването им в СЕМ?
Остава неразрешен и въпросът какво да стане със сътрудниците на ДС в медийния регулатор. Освен морален казусът е интересен и от правна гледна точка.
"Аз силно се надявам, че СЕМ ще спази закона", коментира пред медиите председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов по повод отказа на СЕМ да изключи Вълков и Стайков.
Според медийния юрист Нели Огнянова "необходимо е стриктно и неотложно прилагане на ограничението за хора на службите в медийния надзор". В ЗРТ наистина пише "бившата ДС", но стенограмите от онова време биха показали, че волята на законодателя е в надзора върху медиите да не се допускат хора на службите - а ДС ги олицетворяваше", каза тя.
Според нея не е вярно, че изискванията на съвременната медийна среда налагат отмяна на ограничението - "напротив: законът изисква хора с висок авторитет и обществено доверие, а такава преценка иска максимална прозрачност".
Един от възможните конструктивни изходи от ситуацията вече е приложен успешно в редица европейски държави - обединяването на програмния регулатор (в българския случай СЕМ) с техническия такъв (Комисията за регулиране на съобщенията, КРС).
В България няма ясен план двата органа да се слеят. Но промените в ЗРТ и новия Закон за електронните съобщения предопределят силно свиване на правомощията на медийния регулатор за сметка увеличаване позицията на КРС, която ще е водеща при прехода от аналогово към цифрово тв излъчване.
Картината в СЕМ към момента само затвърждава тезата, че органът върви към своя естествен разпад. Изводът обаче не поражда радостно потриване на ръце от типа "отървахме се от ненужен регулатор", защото без отговор остава въпросът кой ще следи за обществения интерес във все по-сложната медийна среда.
