В ладимир Путин знае, че е майстор на политическия театър. Има някакъв религиозeн ужас в очакване на речите ми, каза той в края на срещата на върха на НАТО в петък. Наистина имаше, коментира сп. "Икономист".
Дали с първото си участие на среща на НАТО от шест години насам (и последно преди да напусне президентския пост) Путин отново ще громи Запада за взетото предния ден решение да приеме противоракетната отбрана? Или ще злорадства, че е успял да сплаши НАТО и да накара пакта да откаже (засега) да даде възможност на Украйна и Грузия да направят стъпка към членство?
Той прие прагматичен подход
Имаше добре познати разногласия, но "нямаше игра на пинг-понг и размяна на взаимни обвинения", каза той и добави, видимо доволен, че "безпокойствата ни бяха чути".
Русия ще се стреми към градивно сътрудничество с алианса, където това е възможно, макар той да реагира презрително на западната мантра, че членството в НАТО насърчава стабилността и демокрацията.
НАТО не е демократизатор, каза той според официалния превод.
Човекът, който някога размишляваше за влизането на Русия в алианса, заяви, че тя не се стреми да стане негова членка. Сега той възприема разширяването на НАТО до границите на Русия като "пряка заплаха" за сигурността й.
Той се усъмни в амбициите на съюзниците в НАТО да играят глобална роля (не само военна, но и в киберсигурността, и в защитата на енергийните доставки).
Срещу кого съществува НАТО, попита той. За много европейски страни неизреченият отговор е "срещу Русия".
Страхът от Кремъл обяснява защо Грузия и правителството на Украйна (макар и не непременно повечето украинци) искат да се доближат до НАТО.
Бившите комунистически държави са най-пламенните застъпници за разширяването на НАТО от някогашните й трансатлантически позиции към Черно море, а някой ден дори и към Каспийско.
Страните от "стара" Европа, начело с Германия, бяха тези, които отказаха да допуснат двете страни до следващия етап от присъединяването, известен като "План за действие за членство" и това предизвика особено остър спор.
В крайна сметка се реши компромисно този въпрос да се разгледа отново на среща през декември, а на Украйна и Грузия им бе обещано, че "ще станат членки" - някой ден.
Това бе тактически успех за Путин, нищо че Украйна и Грузия решиха да го изтълкуват като победа за дългосрочните им амбиции. Но съгласието на НАТО да подкрепи до голяма степен американските планове за противоракетна отбрана в Европа
беше удар за руския лидер
Съюзниците приеха, че разпространението на ракети представлява растяща заплаха и приветстваха планираното разполагане на отбранителни системи в Полша и Чехия като значителен принос за сигурността им.
Те дори ще проучат как да бъде разширен противоракетният щит, така че да покрие страни като Турция, които сега не са защитени от него, и как да бъде свързан с планираните от НАТО защитни системи срещу ракетите с малък обсег.
До момента Русия възприемаше противоракетния щит като опит за неутрализиране, веднага или в бъдеще, на ядрения й арсенал.
Путин изглежда смекчи това критично отношение, като каза, че диалогът с Америка за увеличаване на "прозрачността и доверието" във връзка с противоракетната система ще продължи при срещата му на върха с Джордж Буш, която се състоя в края на седмицата в Русия.
Америка предложи да отложи задействането на системата си докато не се появи реална заплаха, вероятно от страна на Иран.
Неясно остава обаче кой ще решава кога се е появила такава заплаха
Америка предложи още в обектите на системата да има руски офицери за връзка.
Русия от своя страна казва, че ракети-прехващачи не трябва да се разполагат в Полша, докато заплахата не стане реална и иска радарът в Чехия да бъде циментиран, за да не може да се мести.
Тя също така предлага в системата да се интегрират някои от нейните радари за ранно предупреждение. Като цяло, Путин иска Русия да участва под някаква форма в управлението и ползването на системата.
На пресконференцията си в Букурещ Путин бе попитан как се чувства, след като другия месец напуска президентския пост (за да стане премиер).
"Няма защо да съжалявам. Това е дългоочаквана свобода", каза той.
Путин оцени последните си осем години като "възкръсване за Русия"
По думите му "сега тя е силна независима държава със силна външнополитическа позиция".
