Да кажем, че планетата Земя прилича на една обикновена краставица. Някога експериментирали ли сте да печете краставица във фурната? Не?! Ще ви кажа какво се случва с нея. Както знаем, краставицата съдържа 98% вода, представете си я без тях. Тя ще е суха, безформена и безвкусна. Същото ще бъде съществуването ни, ако се наложи да пребиваваме без стихията, дала начало на живота на планетата ни.
Нека сега да се спрем върху най-сериозните екологични бедствия. Климатичните промени, кризата с водните ресурси, замърсяването с химически вещества, застрашените видове и умишленото унищожаване на горите са еднакво важни и опасни както за околната среда, така и за нас. Не е правилно да разглеждаме тези проблеми по отделно. Те са свързани помежду си в един безкраен кръговрат.
Парниковият ефект, разширяването на озоновата дупка и замърсяването на атмосферата са причинителите на глобалното затопляне и непредотвратимото разтопяване на ледниците като част от климатичните промени. А те по своему влияят върху разнообразието от организми. Чудя се, трябва ли да стигаме до момент, в който най-разпространеното растение ще е кактусът, а сред животните- камилата, за да надигнем глави и отворим очите си.
Прогнозата, твърдяща, че след 25 години питейната вода ще се изчерпи, е стряскаща. Също толкова плашещ е фактът, че според Организацията на Обединените Нации (ООН) 95% от населените места в света изпускат непречистени отпадъчни води във водоизточниците. Не би ме очудило ако след някокло години цената на водата ще достигне тази на златото. Като знаем, че човекът както и всяко друго същество не може да оцелее без вода... сами си направете извода относно опазването на тази природна стихия.
И ако до сега не съм ви шокирала, то следват още интересни факти от типа „Знаете ли, че?”, които могат да ви накарат да настръхнете. Едно средно голямо дърво за година поглъща приблизително 6 килограма въглероден диоксид (което не е много) и както сигурно сте информирани, хората упорито се опитваме да премахнем и малкото останала зеленина на нашата планета. Иронията е в това, че много видове растения, които биха помогнали за създаването на жизненоважни лекарства са били погубени по този начин. Осакатяването на горите не ни носи никакви плюсове и е изключително болезнено да гледам как сами си копаем гроба.
Ние сме най-интелигентните същества на Земята, но нашата съвест по нищо не се различава от тази на обикновено едноклетъчно. Може би съм малко нетактична, но от личен опит знам, че докато не се стреснем няма да предприемем никакви мерки. Видовете растения ще продължават да изчезват един след друг, ще бъдат последвани от животните, и логично е ние да сме следващите в списъка. Най-доброто сравнение, което може да ни опише е непослушни, разглезени и неблагодарни даца. Тук следва въпросът, коя е горката майка. Е... Природата е нашата майка. Тя ни е създала и отгледала, а ние я унищожаваме заради егоизма и алчността си. Но като всяка добра майка, тя ще ни прости. Ще се надява да се отзовем на нейните предупреждения, а онези от нас, които се стараят, да я запазят, ще се молят за подкрепа и за време. Време, за което ще ни се наложи да съхраним поне онова останало ни от Майката Земя, преди да е станало твърде късно.
Странно, ние хората не правим нищо докато ножът не опре до кокала. Добрата новина е, че екологичните проблеми излизат на преден план. Създават се неправителствени организации в защита на природата, а младите поколения все повече се ангажират като доброволци в тях. Това ме изпълва с оптимизъм за нашето бъдеще, което е само и единствено в нашите ръце. И ако следваме правилото на Мечо Пух: колкото повече заинтерсовани и будни хора, толкова повече ще напредваме в начинанията си да опазим околната среда.
