Журналистката си припомня, че когато посетила България преди около 15 години, в парка е имало мавзолей на Георги Димитров, а недалеч от него е бил площад "Ленин" със статуята на Владимир Илич. Тя споменава и паметниците на св. св. Кирил и Методий, като посочва, че двамата светци са като че ли са единствените, чиито имена са преминали невредими от София през ХХ век в днешната столица на България. "За туристите този период се обобщава като "потисническо комунистическо управление", продължава статията.
"Свободата" в днешната версия на историята на България е "краткият период" между края на отоманското управление през 1878 и 1945 г., изтъква "Индипендънт" и допълва: "Освобождение" сега означава края на отоманския период, а не победата на комунистите. Авторката посочва, че днес туристическите обиколки започват с църквата "Св. Георги", а статуята на Ленин е заменена от модернистичната "София" - със сова на едното й рамо, а не с орел, както (по разказа на журналистката) обяснил екскурзоводът.
В сравнение с други големи градове по света българската столица се е справила по-добре в някои отношения, например с обществените тоалетни, заключава статията. За пример се дава тоалетна на Женския пазар, която е частна и взима такса 20 стотинки - около 6 пенса, колкото е цената на половин сладолед в София.
Също в днешния си брой "Таймс" публикува статия за издирването на биологически оръжия в Ирак, която се разказва историята на Мохамед - иракски бизнесмен, бивш микробиолог и агент на разузнаването, опитващ да се договори с британските части да не бъде арестуван, като в замяна им даде информация за оръжейни сделки на Багдад в миналото. Авторът Матю Кембъл се е срещнал с Мохамед, който съобщил, че по времето на управлението на Саддам Хюсеин е купувал за иракската армия радарно оборудване. Според разказа на иракчанина тогава е имало оферти от германска компания, която продавала техника за контрол на комуникационната мрежа, и от българска компания, която търгувала с оръжия. В статията пише още, че закодирани съобщения по телекса от края на 90-те години показват, че българската фирма е била посредник за продажби на военно оборудване от Русия. Името на компанията не се споменава.
криза, която тихо расте" />
