Г олемият режисьор Рангел Вълчанов получи Държавната награда "Паисий Хилендарски" "за изключителните си заслуги за изграждането и развитието на българското киноизкуство и популяризирането му по света".
Министър-председателят Сергей Станишев обяви, че предложенията тази година са били над 50, а това прави наградата особено стойностна.
Премиерът призна, че той, като зрител, е намирал вдъхновение в творчеството на Рангел Вълчанов. "Произведенията му отразяват народопсихологията ни, а животът му е търсене на правдата и на отговори на извечните въпроси - за смисъла на живота, за доброто и злото, за човещината, каза Станишев.
Самият режисьор цитира Вазов: ". . . във скромна килийка, потънала в сън, /един монах тъмен, непознат и бледен, /пред лампа жумеща пишеше наведен."
"Много хора са се мъчили да опазят светлината на тази "лампа жумеща", отбеляза той и допълни, че в този развихрен свят е все по-тежко човек да удържи собствения си глас.
Държавната награда "Паисий Хилендарски" е учредена от Министерския съвет на 28 юли 2000 г. съгласно Закона за закрила и развитие на културата. Тя се присъжда ежегодно за стимулиране на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции.
Лауреати на наградата са Вера Мутафчиева, Светлин Русев, Стефан Данаилов, Йордан Радичков, Христо Христов, арх. Богдан Томалевски, Богомил Райнов и Валери Петров.
Носителят на наградата за тази година е бил определен от жури с председател акад. Светлин Русев, и членове: Иван Павлов - председател на Съюза на филмовите дейци, арх. Спиридон Ганев - председател на Съюза на архитектите, Милен Вълков - председател на Съюза на журналистите, Николай Петев - председател на един от съюзите на български писатели, Христо Мутафчиев - председател на Съюза на артистите, проф. Ивайло Мирчев - председател на Съюза на художниците, Велислав Заимов - председател на Съюза на българските композитори и проф. Маргарита Ваклинова - директор на Археологическия институт с музей към БАН.
Рангел Вълчанов, който на 12 октомври навърши 80 години, е най-уважаваният у нас и по света български кинорежисьор.
Завършил е театрална режисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1953 г. в класа на проф. Боян Дановски.
След участия като актьор и асистент режисьор в няколко филма през 1958 г. поставя "На малкия остров" по сценарий на Валери Петров, в който изпъква самобитният му талант.
Филмът е твърде различен от дотогавашния стил и начин на показване на "революционните" събития. В него няма патетика и кух героизъм. Героите са обикновени хора и всеки от тях загива нелепо и без позата на славен комунист.
Идеологическите пазители на реда специално критикуват филма в постановление на ЦК на БКП от 1958: "В творчеството на някои кинодейци се проявява известен стремеж към обективистично, безидейно, абстрактно-хуманистично разкриване на темата. Ясната комунистическа идейност и партийност се заглушават и принизяват. Този стремеж намери най-силно проявление във филма "На малкия остров", сюжетът на който е взет от героичното минало на нашата партия. В него не се чувства, че затворниците са комунисти."
След тази критика филмът е свален от екран, но е отличен с награда за режисура в Прага.
Следващите филми на Рангел Вълчанов, също по сценарии на Валери Петров - "Първи урок" (1960) и "Слънцето и сянката" (1962) - утвърждават майсторството на режисьора, таланта му, умението му да работи както с големи актьори, така и с непрофесионални изпълнители.
Филмографията на режисьора е поредица от успешни, харесвани от зрителите филми: ""Инспекторът и нощта" (1963), "Вълчицата" (1965), "Бягство в Ропотамо" (1973) - опит за филм мюзикъл, "Следователят и гората" (1975).
В началото на 70-те години, след копродукцията "Езоп", режисьорът е поканен да направи два филма в Пражката студия "Барандов" - "Лице под маска" и "Шанс".
През 1978 г. Рангел Вълчанов получава възможност да снима филм по свой сценарий, за който мечтае близо 20 години.
"Лачените обувки на незнайния воин" е определян като "изповедна фантасмагория", поглед към света през очите на 7-годишно момче от шопско село край София. В оригинална форма авторът си задава изконни въпроси: Кои сме? Откъде сме? Кое е смърт и кое безсмъртие?...
Според изследователи на българското и световното кино, ако беше получил разрешение да заснеме този филм в началото на 60-те години, Рангел Вълчанов щеше да застане редом с великия Федерико Фелини и щеше да даде различен път на развитие на киното, а и на другите изкуства в България.
"За къде пътувате" (1986), "А сега накъде" (1988) и продължението му след 20 години "А днес накъде" (2007), "Последни желания" (1983) и "... Немирната птица любов" (1990) допълват биографията на Рангел Вълчанов, в която има и много документални филми, актьорски изяви, театрално приключение в "Лазарица" от Йордан Радичков в Народния театър "Ив. Вазов", телевизионни програми и др.
Режисьорът е член е на Европейската филмова академия, носител е на многобройни български и международни награди.
