Ако сътрудничи с назначения от ООН следовател Детлеф Мелис, както настоява международната общност, сирийският президент Башар Асад ще подкопае властта си у дома, а ако не го направи, ще стане причина за почти пълната изолация на Сирия, коментира Майкъл Йънг в съботния брой на Интернешънъл хералд трибюн.
Оповестяването на доклада за убийството на бившия ливански премиер Рафик Харири изправя режима на сирийския президент Башар Асад пред тежка дилема.
Ако сътрудничи с назначения от ООН следовател Детлеф Мелис, както настоява международната общност, Асад ще подкопае властта си у дома. Ако не го направи, ще стане причина за почти пълната изолация на Сирия и вероятно дори налагането на международни санкции.
Миналата седмица Съветът за сигурност на ООН започна да обсъжда доклада на Мелис. Няколко дни преди това Асад изпрати писмо до Съвета, в което заяви, че макар Сирия да е "невинна" за убийството на Харири, той е готов да "вземе мерки, за да изправи пред съда всеки сириец, за когото има конкретни доказателства, че е свързан с престъплението".
Въпросът е как оттук нататък Асад ще тълкува това свое обещание.
Детлеф Мелис предупреди, че докладът му не е окончателен и получи от генералния секретар на ООН отсрочка на крайния срок до 15 декември. Следователят обаче бе достатъчно уверен в данните, събрани досега, за да заяви, че има "убедителни доказателства, сочещи както към ливанско, така и към сирийско участие в този терористичен акт".
Според следователите убийството е било подготвяно няколко месеца и "извършено от група с широка организация и значителни ресурси и капацитет".
Най-тежко за Сирия бе заключението, че лица на върха на политическата система и в Дамаск, и в Бейрут са знаели за заговора за убийството на Харири.
"Като се има предвид как разузнаванията на Сирия и Ливан, които работят в тандем, са проникнали в ливанските институции, трудно можем да си представим сценарий, при който такъв сложен заговор за убийство е бил осъществен без тяхно знание", се казва в предварителния доклад.
Ударът е насочен близо до Асад - неговият зет Асеф Шаукат оглавява военното разузнаване на Сирия.
Има и още. Един от свидетелите е споменал брата на Асад Махер, който като ръководител на Републиканската армия също е видна фигура в режима.
Името на Махер Асад бе изтрито от официалната версия на доклада. Но то излезе наяве от първоначалния текстов файл, изпратен на журналистите, след активирането на опцията за проследяване на промените.
Има предположения, че Мелис е допуснал това да се случи, за да отправи предупреждение към сирийците, че разследването може да засегне върховете на режима, вероятно дори самия президент.
Ако има някакъв резултат от всичко това обаче, той е, че Асад вероятно ще стане по-малко гъвкав.
Писмото му до ООН (в което по някаква причина обещанието сирийци да бъдат изправени пред съд фигурираше само в текста, изпратен до САЩ, Великобритания и Франция) ще предизвика повече въпроси, отколкото отговори. Къде ще бъдат съдени заподозрените сирийци?
В интервю по Си Ен Ен Асад намекна наскоро, че тъй като смята убийството на Харири за "държавна измяна", сирийски съд би бил подходящ в случая. Какви доказателства са достатъчно "конкретни" според Сирия, за да я накарат да изправи пред съд заподозрените?
Мелис иска да има възможност да разпитва сирийски представители извън Сирия и от доклада му е ясно, че в списъка ще фигурират както Шаукат, така и Махер Асад.
Екипът следователи дори поиска да разговаря с президента, но му бе отказано. Изпълнението на тези искания вероятно ще е минимумът, който Дамаск ще трябва да изпълни, за да избегне международни наказателни мерки.
На практика обаче е малко вероятно Шаухад и Махер Асад да се съгласят да напуснат Сирия.
Какви ще са тогава възможностите за Асад? Фиктивното сътрудничество няма да го отведе далеч. Същото, освен ако не следва международно признато сирийско разследване, важи за изправянето на представители на режима пред сирийски съдилища.
Не е голяма и вероятността Сирия да избегне предаването на лицата, заподозрени за участие в атентата, като сключи политическа сделка и се ангажира да прекрати подкрепата си за съпротивата в Ирак, да се изтегли от Ливан и да прекъсне връзките с палестинските въоръжени групировки и Хизбула.
В най-добрия случай така Асад може да спечели време и да не дава на Мелис повод да засили обвиненията си.
Подобна логика е убедителна, макар че това може да е политическото самоубийство на Асад. Той знае, че последният му коз е несигурността за това какво би последвало евентуално падане на режима.
Той знае още, че ако не изпълни исканията на Мелис, Съветът за сигурност ще бъде въвлечен в противоречия относно евентуални санкции.
Американците и французите ще настояват за санкции, но не е сигурно дали ще успеят да прокарат решение, като се имат предвид позицията на Русия и Китай и затрудненията на САЩ в Ирак.
Дали схемата ще проработи? Вероятността не е голяма, но е единственият шанс, който Асад има.
Истинският въпрос обаче е дали политическите сили вътре в Сирия ще наблюдават безучастно как режимът тласка страната към период на продължителна несигурност.
В момента няма алтернатива на Асад, но докато режимът му се готви за обсада, политическото пространство може да бъде изпълнено от тези, които не искат да страдат заради семейството му.
