Най-добре да дойдат самолетите (Мания)

М�з �зина наричат Харли Дж. Ърл "баща на концептуалния автомобил". Като първи вицепрезидент на General Motors по дизайна и стила за периода от 1927 до 1958 г. "Да Винчи от Детройт", както е прякорът на гения, отговаря за външността на повече от 50 милиона возила. На него автомобилът дължи съвременния си облик. Ърл първи налага удължената и по-ниска каросерия, а сред иновациите, които въвежда, са моделирането на прототипа в реален размер от пластилин, интегрираните предни и задни светлини, елиминирането на страничните прагове-стъпенки, първият компютър в кола изобщо, използването на манекени при краш-тестове и най-вече онзи елемент, който става символ на една цяла епоха в американското автомобилостроене - задните калници с форма на вертикален стабилизатор или т.нар аеростил. Най-забележителното постижение на розовобузестия чичка от Детройт обаче си остава концептуалният автомобил, който днес се смята за основна част от програмата на всеки сериозен производител. Ърл осъзнава нуждата от програмни модели, които да служат като опитна лаборатория на колела, още в края на 30-те. Тогава неговият Buick Y-Job (1938 г.) преобръща представите за дизайн с главата надолу. След Втората световна война благодeнстваща Америка се оказва рай за подобни разработки, а гигантските автомобилни компании хвълят целия потенциал на инженерите и стилистите си, за да превърнат колата от индустриален продукт в подвижно произведение на изкуството. Войната дава небивал тласък на новите технологии, а прогресът намира приложение първо във военната авиация. Ето защо Ърл, за когото дизайнът и технологичната рафинираност винаги са вървели ръка за ръка, логично се обръща към самолетите, когато към края на 40-те е изправен пред предизвикателството да създаде напълно нови фирмени елементи. Легендата гласи, че още през 1943 г. вицепрезидентът на GM по въпросите на дизайна отвежда целия си отдел в авиобазата Селфридж, където се захласва по тежък двумоторен изтребител Lockheed P-38 Lightning.

Двойният фюзелаж на този иначе посредствен самолет прави толкова силно впечатление на Ърл, че пет години по-късно той решава да експериментира с дизайнерския мотив, като оформи задните калници на Cadillac Series 62 по подобие на вертикалните стабилизатори на P-38 Lightning. Този модел ще се превърне в предвестник на модата, която ще властва в американското автомобилостроене по времето на целия негов "златен век" до средата на 60-те.Истинският манифест на новия аеростил обаче се ражда чак през 1951 г. Buick Le Sabre е представен на изложението Motorama, след като повече от две години наред в него влагат всичките си умения близо 450 (!) инженери на General Motors. Този шедьовър помита всички дотогавашни представи за външност и съдържание на съвременния автомобил. Le Sabre представлява стилизиран вариант на реактивния изтребител F86 Sabre, чийто първи полет се състои на 18 Май 1948 г. Освен умопомрачителните си форми (характерното извито ветроупорно стъкло ще намери приложение без практически никаква промяна в първия Chevrolet Corvette от 1953 г.), новият концепт изумява с технологични предложения, много от които не притежават дори днешните "дриймкари".

Le Sabre разполага със сензори за влага, които вдигат подвижния покрив в случай, че завали, докато собственикът не е в колата. Освен това в долната част на каросерията са интегрирани комплект хидравлични крикове, които повдигат автомобила, ако се налага смяна на гума. Съдържанието на моторния отсек е не по-малко впечатляващо. Там стаява 340-те си к.с. V-образен осмак с направо смешните по американските стандарти 3.5 литра. Феноменалната мощност (пак по тамошните разбирания, естествено) се постига благодарение на турбокомпресор Roots, но още по-втрещяващ е фактът, че агрегатът работи с два вида гориво - бензин или метанол в зависимост от предпочитанията.
Разработката на Buick Le Sabre коства на GM $500 000, които днес се равняват на близо $5 000 000. Концептът има феноменален успех и буквално разтърсва автомобилния свят, пък и не само него. През 1953 г. президентът на САЩ Дуайт Айзънхауър пристига на асамблеята на НАТО в Париж именно с Le Sabre. Самият Харли Ърл така се влюбва в творението си, че дълги години го използва в качеството на лична кола. Почти всичките 45 000 мили, които днес показва километражът, са навъртени от "Да Вични от Детройт". Buick пък използва името Le Sabre и досега.