Ц ените на горивата скочиха драстично и се отразиха зле на много икономически субекти и обикновени семейства в цяла Европа. Европейската комисия отчете недоволството и реши да предприеме стъпки за частично смекчаване на проблема.
За целта, ЕК смята още тази година да предложи преразглеждане на директивата за данъчното облагане в енергетиката и директивата за евровинетката.
В Комисията възнамеряват също, през есента да направят предложение и за данъчни облекчения, включително намаляване на ДДС, за насърчаване на икономията на енергия.
Нещо повече, от ЕК са решени дори да бъде дадено съгласие на държавите-членки за предоставяне на социална помощ при необходимост, като мерките трябва да са временни и да не нарушават вътрешния пазар.
Каква е политиката на българското правителство по този въпрос. За да разберем, разгледахме един частен случай - облагането на леки автомобили.
Облагане с ДДС
В България при покупка на лек автомобил не се ползва данъчен кредит. Изключение се прави за фирмите с основна дейност транспорт и автомобилите с повече от пет места.
Всеизвестно е, че повечето джипове по пътищата са собственост на фирми и са с повече от пет места. Тоест, с този режим нe се стимулира покупката на малки и с нисък разход на гориво коли, а точно обратното, облекченията са за мощните джипове.
Местни данъци
Размерът на данъка зависи от мощността на автомобила и от годината в която е произведен. Автомобилите са разделени на пет групи: до 37, над 37 до 55, над 55 до 74, над 74 до 110 и над 110 киловата.
За всяка група общините определят данък за 1 киловат мощност, като ставката за автомобилите до 37 киловата е най-ниска, а за тези над 110 киловата е най-висока.
Мощността на автомобила се умножава по съответната ставка и получения данък допълнително се коригира с коефициент за възраст. Този коефициент е от 1, за автомобилите над 14 години, до 2,8 за автомобилите до 5 години.
Този начин на облагане е абсолютно безпринципен. От една страна се стимулират автомобилите с по-малка мощност и с по-малък разход на гориво и в същото време новите автомобили, които са с още по-добри показатели се облагат повече.
Очевидно е, че с подобно облагане може да се цели социалния ефект или по-високи постъпления в местните бюджети, но в никакъв случай подобна данъчна политика не стимулира по-икономичното изразходване на гориво.
Този частен случай показва, че в областта на енергоспестяването и енергийната ефективност
политиката на България е половинчата и неефективна.
Приемат се мерки които насърчават енергийната ефективност и в същото време се приемат други, които го обезсмислят. Нещо повече, данъчната политика специално при облагането на леки автомобили стимулира не икономичните и екологични коли, а мощните, чрез ползване на данъчен кредит и старите и неефективни автомобили, чрез местния данък.
През миналата седмица председателят на ЕК Жозе Барозу отбеляза, че покачването на цените на горивата води до намаляване на покупателната способност на гражданите на ЕС, като най-силно са засегнати домакинствата с най-ниски доходи в Европа.
България несъмнено е най-засегната, тъй като нашите доходи са и най-ниски. Ето защо ако ЕК предприема мерки за решаването на проблема, то усилията на нашето правителство трябва да са още по-големи и по радикални.
Необходимо е цялостно преразглеждане на данъчната политика при облагането на леки автомобили. Крайно време е при облагането с ДДС, автомобилът да се разглежда не като лукс, а като обикновена стока и да се ползва данъчен кредит.
Предвидените в проекта на Закон за енергийната ефективност промени в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) са недостатъчни и непълни. Необходимо е скалата за възрастта на автомобила да се обърне и по-новите коли да се облагат с по-нисък данък.
Всичко това може да стане, ако правителството има воля за реформи в тази област, които да доведат наистина до решаване на част от енергийните и екологични проблеми, а не само целта му да бъде пълнене на бюджета и съмнителни социални ефекти.
