На западния фронт нищо ново

П�в �вата на популярния у нас всъдеход е пряко свързана с факта, че в началото на 90-те шефовете на концерна General Motors взимат решение за производство на всъдеходи в западна Европа. Поръчката е зададена на компанията Adam Opel AG, която е собственост на GM, а моделът Amigo/Rodeo е взет от друга дъщерна фирма - Isuzu Motors Limited. Първата Frontera се появява на пазара през 1991 година, като моделът е частично преработен четири години по-късно. През 1999-та излиза и следващата модификация, предлагана в два варианта - къса и дълга база. Темата на материала е късата версия на Frontera с три врати, която въпреки доста променения си външен вид спокойно може да играе главна роля в известното произведение на Ерих Мария Ремарк.

Екстериор
Външният вид няма някакви съществени различия от този на "по-голямата си сестра" (Frontera 3.2 Limited - Автопазар бр. 122) с изключение на няколко несъществени детайла и наличието на три, вместо пет врати. Заради по-късата си с 240 мм база и леко променената задна част, модификацията е наречена Sport. Това странно решение се харесва най-вече на по-младите клиенти, които все още не мислят за голям багажен обем. Иначе, линиите са стилни и леко заоблени, като превръщат возилото в класически всъдеход с умерено агресивен вид.

Интериор
Преди всичко трябва да се отбележи ергономичният недостатък, касаещ мястото на водача. На пръв поглед всичко изглежда грамотно направено, но ако седнете на седалката едва ли ще останете очарован. Долната част е по-къса от нормалното, а когато регулирате креслото в най-горно положение, главата Ви ще се окаже неудобно близо до дръжката, монтирана незнайно защо над шофьорската врата. Останалите елементи от интериора са на необходимото ниво, като трябва да се отбележи изключително удобният волан, информативността на уредите и сравнително добрата видимост напред. Казвам напред, защото въпреки голямото задно стъкло резервата гума, която е разположена зад него, пречи доста на видимостта назад. За сметка на това пък страничните огледала са изключително удобни. Задната част на салона също не блести с някакъв изключителен комфорт. Най-същественият недостатък са късите врати, които затрудняват влизането и излизането отзад. Разстоянието за краката на пасажерите е прилично, а ширината на задната седалка е предостатъчна. Багажният отсек е плитък, но с достатъчно приемлив обем за возило от подобен клас. Като цяло интериорът е коренно променен от този на предшественика и въпреки недостатъците се характеризира с приличен комфорт.

Динамика и ходови качества
По отношение на возията, трябва да се отбележи фактът, че Frontera Sport почти неусетно и с лекота преминава неравностите по пътя. Изцяло обновеният агрегат е изключително безшумен, като купето е добре защитено и от шума на гумите и от въздушния поток. Дизеловият двигател се характеризира с добра мощност и перфектен въртящ момент, като трябва да се каже, че отлично пасва на късата и сравнително лека каросерия. Освен това е много икономичен и непретенциозен, както за поддръжка, така и по отношение на горивото.
Що се отнася до проходимостта, то спокойно може да се твърди, че тя е изключителна. За това допринасят няколко фактора: каросерията лежи на цяла рама, клиренсът е 230 мм, наличието на понижаваща предавка в трансмисията и не на последно място отличното задно окачване. Недостатъкът според специалистите е един - електронното автоматично превключване на режимите 2WD и 4WD не винаги може да ви е от полза. Като изключим този минус, всичко относно стабилността на автомобила е на ниво. Кренът в завоите е минимален, което помага доста на стабилността на автомобила. В пресечена местност Frontera Sport също се справя много добре. Е, не може да се сравнява с всъдеходите от т. нар. тежка артилерия, но ще преодолее препятствия, за които много от алтернативите могат само да мечтаят.

Цена
Всички положителни качества от предшественика са запазени, като са отстранени доста от недостатъците. В автомобила има и доста иновации. Качеството на изработка наистина е на ниво, базовото оборудване също е доста прилично, но въпреки това цената е малко висока. Ако все пак искате компактен всъдеход от по-висок клас, разчитате на немската прецизност и японската концепция, не търсете нещо ново на западния фронт. Доверете се на изпитаната Frontera Sport. Именно тя ще задоволи консервативно настроените клиенти, като ще ви предложи не толкова футуристични форми, а сигурност.