Г ерманската преса продължава с отзивите си по повод президентските избори у нас, като в дните след първия тур на вота вече преобладаваха анализите, най-вече на ситуацията в дясното политическо пространство в България, обобщава Българската редакция на радио "Дойче веле".
"Ватерло за българските консерватори, изявени личности от времето на промените са аут, Първанов и Сидеров на балотаж", отбелязва в заглавието на статията си берлинският "Тагесшпигел". Пратеникът на вестника в София щрихира поведението на двамата противници в предстоящия балотаж.
Първанов е убеден в победата си, само че прекалено малкото участие в изборите би трябвало да породи у него дълбок размисъл, смята кореспондентът на "Тагесшпигел". Според него Сидеров е бил необичайно сдържан в нощта на изборите, макар че целта му е ясна - да привлече колкото може повече гласове от дясното пространство.
Статията представя ситуацията в дясното политическо пространство на България така: "За първи път от промените насам на балотажа един срещу друг застават не бивш комунист и политик от консервативния лагер. Неговият кандидат Неделчо Беронов получи едва 9,7% от гласовете. Ето защо
предизборният щаб на Беронов би трябвало да направи унищожителна равносметка
Българската демократична десница, която преглътна тежко поражение още при парламентарните избори през лятото на миналата година, преживя сега своето абсолютно Ватерло.
Лидерите на ДСБ и СДС Иван Костов и Петър Стоянов, които инициираха кандидатурата на Беронов, отклоняват въпросите за подаване на оставка. Краят на тяхната политическа кариера обаче изглежда сигурен.
По този начин две изявени политически личности от периода на българската трансформация ще се сбогуват със светлините на рампата. Те ще освободят сцената за Бойко Борисов, на когото се приписват амбиции за премиерския пост.
През декември той иска да превърне воденото от него движение в партия и предрича с удоволствие преждевременния край на управляващата сега коалиция начело с премиера Станишев", заключава "Тагесшпигел".
Няколко издания използват изхода от първия тур на президентските избори, за да представят дяснорадикалните сили като новия феномен на България. Седмичникът "Ди цайт" отбелязва:
"Според политолога Кольо Колев успехът на ултранационалиста Сидеров се основава по-малко на крайнодесните му идеи и повече на безсилието на разпокъсаната десница.
Колегата му Огнян Минчев пък вижда в подкрепата за Сидеров протест срещу политическата система, а политоложката Боряна Димитрова твърди, че зад "Атака" стоят не бедните, а хора, които
са изгубили социалния си статут в съвременното общество, например учители
и инженери." В онлайн изданието на "Ди цайт" Сидеров се представя накратко като изразител на расистки и антиевропейски национализъм, плашещ с ужасяващи картини на османското владичество от XIV до XIX век.
По време на предизборната кампания той ловеше гласове с ксенофобски и антиеврейски призиви, припомня вестникът.
В анализите на германската преса по повод изборите в България се появява и честото сравнение на Сидеров с френския националист Льо Пен. Използва се и конкретният пример със ситуацията по време на президентските избори във Франция през април 2002 г.
Тогава френските социалисти бяха принудени да гласуват за представителя на десницата Жак Ширак, за да предотвратят победата на националиста Льо Пен.
Същото важи и за българския консерватор Беронов, който по всяка вероятност ще призове привържениците си да гласуват за социалиста Първанов, прогнозира "Ди цайт".
Сравнението между Сидеров и Льо Пен се появява в информациите на новинарската телевизия NTW, както и във в. "Райнише пост", където в кратка бележка се казва: "Почти всички политици искат да спрат Сидеров, защото той ще попречи на имиджа на България преди членството й в ЕС".
А според пратеника на общественото радио и телевизия А Ер Де в София "за бъдещата членка на ЕС щеше да е по-добре, ако на балотажа срещу Първанов би застанал проевропейски, а не антиевропейски настроен противник като Сидеров".
"България губи политическия център", констатира по-рано и в. "Франкфуртер рундшау" в анализ от публициста Норберт Мапес-Нидик, в който се казва:
"До встъпването в длъжност през 2002 г. Първанов беше председател на тогава намиращата се в опозиция социалистическа партия, която той насочи към социалдемократически курс, като неутрализира старите партийни клики.
Социалистическият премиер Сергей Станишев минава за човек на Първанов, а идването на социалистите на власт - за негово дело. В предимно представителната президентска длъжност историкът Първанов си спечели респект сред всички лагери благодарение на своя спокоен, балансиран стил.
Противоположно на него бившият журналист Волен Сидеров водеше своята предизборна борба, като проповядваше евроскептицизъм и неприязън срещу турското и ромското малцинство. Сидеров наистина
не отхвърляше директно влизането на България в ЕС
Той обаче ругаеше необуздано срещу Европа, която унижавала и експлоатирала България и която принуждавала страната да се откаже от атомната енергия.
50- годишният Сидеров предвожда дясноекстремисткото движение "Атака", което миналата година с над 8% от гласовете влезе в парламента. Кандидатурата за президентския пост и постигнатият резултат му помагат сега да се налага срещу своите опоненти в десния лагер.
Като сензация на изборите наблюдатели в София преценяват жалкото представяне на консервативните партии, които управляваха страната до 2001 г. Техният кандидат - 78-годишният Неделчо Беронов, постигна само 11% и се сгромоляса на третото място.
Бившият президент Петър Стоянов, който оглавява консервативния Съюз на демократичните сили (СДС), предложи оставката си. Експремиерът Костов, който също подкрепяше Беронов, иска да остане шеф на своята отцепническа партия "Демократи за силна България" (ДСБ).
Демократичният и прозападен съюз СДС, който произлиза от дисидентски кръгове, никога не можа да се сдобие с доминираща роля в България. На многобройните губещи от промяната
СДС не можа да предложи нито разрешение, нито съчувствие
Неговият остър антикомунизъм бива разбиран от малко избиратели. В спомените на мнозина ерата на дългогодишния държавен и партиен ръководител Тодор Живков е фаза на стабилност и относително благосъстояние.
За разлика от СДС дясноекстремистката "Атака" се въздържа от критики срещу комунизма, като свързва ширещата се носталгия с национализъм и враждебност срещу Запада. Така "Атака" можа сега да поеме от СДС ролята на опозиция", заключава анализаторът от "Франкфуртер рундшау".
Дяснорадикален кандидат отива на балотаж, посочва от своя страна Барбара Йортел в "Тагесцайтунг" (TAZ.de), според която след първия тур на президентските избори в България изглежда почти сигурно, че сегашният президент Георги Първанов ще остане на власт още пет години.
"Това обаче не носи истинска радост на бившия шеф на социалистите и не се дължи толкова на ниската избирателна активност, която принуждава държавния глава да отиде на балотаж. Още на предишните президентски избори се очерта апатията на избирателите.
Същинският проблем е конкурентът на Първанов, националистът Волен Сидеров, който с лозунги от типа "Турците и циганите вън", спечели за партията си "Атака" 8% от гласовете на парламентарните избори през 2005 г.
Най-късно тогава утвърдените партии трябваше да реагират. Вместо това те омаловажиха явлението.
Почти болезнено фиксирано върху европейското присъединяване,
правителството смяташе преди всичко за важно да демонстрира нови успехи в борбата срещу корупцията и организираната престъпност.
То обаче се провали в начинанието да направи присъединяването към ЕС вътрешнополитическа тема и да вземе насериозно страховете и нуждите на гражданите.
И ето че фигура като Сидеров загрозява прилежно изградената картина. Не само пренебрежението на правителството има вина за новия протестен вот на гражданите.
Провалиха се и десните опозиционни партии. Вплетени в окопни битки, те се обединиха около един кандидат едва след дълги дрязги. Затова не беше изненада, че мнозина дяснолиберално настроени избиратели не приеха този компромис или още по-лошо -
санкционираха дясното пространство с вота си "за" Сидеров
Сидеров може да мобилизира още избиратели за втория тур. Въпреки това неговите шансове са минимални. Същевременно би било фатално, ако политическият елит отново бързо се завърне към всекидневието.
След два и половина месеца България ще се присъедини към ЕС. 20-30% процента от гласовете за един десен радикал, напук на всички хайдеровци и льопеновци, в никакъв случай не са добра препоръка за Брюксел", заключава авторката в "Тагесцайтунг".
