Н а легендарната 1968 година е посветен новият, втори на български език, брой на двумесечното списание "L'Europeo".
"1968 е годината, в която навсякъде по света възниква съмнението: "Големите ни изглеждат големи само защото сме на колене". В Прага това е опит да се свалят веригите. В Париж - да се разрушат олтарите", пише главната редакторка Калина Андролова.
Под заглавие "Тъпият номер с човешкото лице" писателят Виктор Пасков влиза в остър, дори груб дебат с писателя Георги Господинов, за да се опита да докаже и на читателите, и на себе си, че на българите над 40-годишна възраст 1968-а е дала, но е и отнела страшно много.
Спомените за Световния младежки фестивал в София се преплитат и покриват с изречени 40 години по-късно истини за окупацията на Чехословакия от армиите на Варшавския договор.
В различна степен те се съдържат в интервюта със запасния полковник Трифон Ангелов, командир на рота от българския контингент в Чехословакия, и с тогавашния студент в Прага Явор Милушев, днес зам.- министър на културата, както и в репортаж от онези дни на кореспондента на "L'Europeo" в Прага тогава Джулиано Фернери.
Редакторите припомнят български сюжети от 1968-а: репресиите срещу Радой Ралин и Борис Димовски заради "Люти чушки", началото на възхода на Лили Иванова със записа на "Камино", Блага Димитрова и нейната книга за Виетнам "Страшният съд", Невена Коканова, която отказва да стане международно известна звезда, Апостол Карамитев, който изиграва най-великата си и последна роля в киното - в "Бялата стая"...
Ретроброят на списанието продължава с Париж: как студентите, които протестираха срещу всичко, не знаеха какво искат, интервю с някогашния студентски лидер, днес професор и евродепутат Даниел Кон-Бендит.
С най-големи подробности е представен животът на "най-изящното лице на Франция през 60-те" - Брижит Бардо. Описани са и събитията в Кан, когато Годар и Трюфо провалят международния филмов фестивал заради фалшивия му блясък.
Други идоли на 60-те, представени от "L'Europeo": Клаудия Кардинале, Пиер Паоло Пазолини, Александър Солженицин, Джими Хендрикс, Анди Уорхол, Бийтълс, Боби Кенеди... Както и един от малкото истински български дисиденти - Едуард Генов.
Списанието не пропуска зараждането на терористичната вълна в Италия и Германия, войната във Виетнам и протестите срещу нея, хипитата, психоделичните забавления.
За коментар върху американската действителност през 1968 г. и сега българските редактори са потърсили професора по лингвистика Ноам Чомски.
