М оже да се каже, че балтийските страни са пионери в данъчната област, без да имат кой знае какви традиции и история в това отношение.
В Естония и Литва преди десет години либерализмът налага единен данък, който не предизвиква противоречия.
Известно време двете страни експериментират. Още в първите години на независимостта им инфлацията е толкова висока, че данъчното облагане непрекъснато се променя.
Революционно решение e въвеждането на плосък данък. Системата е прозрачна и сравнително евтина. Поне така смята съветникът на естонския министър на финансите.
Тези оценки са още по-верни, като се има предвид, че осем от десет естонци декларират доходите си по интернет.
В Естония доходите, печалбата и капитала са облагани с 24%, а реинвестициите са освободени от данъци.
Данъкът върху доходите в Литва е 33%, но се предвижда да бъде намален до 24% от 2008 г, защото според правителството е неоправдано висок.
А иначе настоящата ситуация в Литва и опитите тя да се промени само изкушават най-богатите да укриват доходите си. 75% от литовците получават средна заплата от 350 евро, така че парите, които ще отидат в държавната хазна, ще са още по-малко отсега.
Ето какво мисли за плоския данък Аниес Бенасикере, заместник директор в Центъра за проучване на търговските пазари и международната информация:
"Някои страни са онеправдани в географско отношение и компенсират това с ниски данъци, а други са облагодетелствани и го използват, за да наложат по-високи такси.
Защо обаче балансът е толкова нестабилен? Защото съществуват сфери на данъчна оптимизация. Те позволяват печалбата да бъде локализирана в страни, в които няма много дейности.
Един пример. Възможно е френска фирма да осъществява продукцията си в Полша и да я продава в Германия. Същата френска фирма може да съсредоточи печалбата си в Естония. Затова има предложение за унифициране на данъчните основи и то е много интересно.
Принципът е печалбата на нашето френско предприятие, което работи в Полша за германския пазар, да бъде утвърдена за всички страни. После печалбата да бъде разпределена между трите засегнати държави.
При това на всички нива - от помещенията на работниците до мястото, където е капитала".
Според Аниес Бенасикере плоският данък допринася за динамика в икономиката.
Заради несравнимата ефективност на единния данък, той е въведен и в Русия през 2001 година.
Той е 13% върху доходите и 24% за приходите на предприятията. Оказва се, че това е най-добрият начин за справяне със злоупотребите.
Положението в Русия не е по-различно от това в останалите страни в преход, но през последните години Русия си постави за цел да въведе ред в данъчната сфера.
Събирането на данъците не винаги протича при пълна прозрачност. Въвежда и плоският данък и една година по-късно официално обявените доходи нарастват с една четвърт, а данъчните декларации се увеличават от 52% на 68%.
Аферата с руския петролен гигант "Юкос" обаче се превърна в емблема на борбата срещу укриването на данъци.
На фона на страните от Централна и Източна Европа данъците у нас са сравнително ниски.
В България обаче хората, които си плащат редовно данъците, не получават от държавата качествени услуги в области като здравеопазване, образование или по отношение на сигурността.
Това, че данъците не се използват за ясни цели, не действа никак стимулиращо на гражданите. Има достатъчно данъчни закони, но те не прилагат ефективно.
Никой не пита тези, които строят замъци или купуват скъпи коли, за произхода на парите, нито пък за платения данък.
У нас има идея да се въведе плосък данък, но в момента системата е такава, че противодейства на повишаване на потреблението.
Ако един човек получава заплата от 500 лева, фирмата изплаща 661 лева, а служителят получава само 375 лева.
Останалите 286 лева са различни отчисления за държавата. Във фирмите, в които има желание за поетапно увеличение на заплатите, се оказва, че поради големите отчисления, увеличението практически не се усеща.
Проблемът е, че не няма концепция за какво точно трябва да се направи в областта на данъчното облагане. Според експертите политиката в това отношение е непоследователна.
Схемите са различни - да се свалят осигуровките, да се намали корпоративния данък или данък общ доход на гражданите.
Експертите изтъкват, че данъчната политика не трябва да се води само за да има приходи в държавата.
Необходимо е да има промяна на данъчното облагане - да се облага такъв приход на гражданите и фирмите, който реално остава. Когато се правят ремонти, купуват се компютри, коли, жилища или се покриват загуби от кражби, примерно да не се налагат данъци.
Изчислено е, че облекчения по ДОД ще оставят в домакинствата около 180 милиона лева, което ще се отрази благоприятно поне върху 400 хил. души.
