П оредната голяма трагедия, освен щетите, нанесени от урагана Катрина в САЩ - този път в Ирак, анализира германският ФРАНКФУРТЕР АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ. Вестникът пише, че смъртта на почти 1000 шиитски поклонници в блъсканицата показва колко голям остава в Ирак страхът от терористични актове, информира Българската редакция на Би Би Си.
Масовата паника с нейните ужасяващи последствия показва колко трескаво и страшно се чувстват все още хората там, изправени пред всекидневен тероризъм, който съвсем слабо е намалял, посочва изданието.
Цивилните често стават обект на атаки, въпреки че ислямът забранява насилието срещу невоюващи, добавя вестникът, като предполага, че престъпниците само използват исляма като претекст, особено в дните, когато на масата е сложен проектът за нова конституция.
В редакционен коментар по повод трагедията в иракската столица британският ТАЙМС се надява, че "катастрофата може да сближи общностите в страната".
Според вестника мнозинството иракчани "имат правото да изискат от своите политически лидери повече зрялост, отколкото е демонстрирал вчера здравният министър на страната", който обвинил за случилото се колегите си, отговарящи за на вътрешните работи и на отбраната, като ги е призовал да подадат оставка.
Иракските политици повече от всякога трябва да покажат, пришпорени от трагичните събития... че могат да се обединят и да направят каквито компромиси са необходими за одобряването на иракската конституция от всички общности в страната, съветва изданието.
Подобна препоръка отправя и ДЕЙЛИ ТЕЛЕГРАФ, който отбелязва: "Трагедията се случи в момент, когато трите основни общности в Ирак - шиитската, сунитската и кюрдската, предпазливо се опитват да се споразумеят за конституция."
"На фона на такова страдание е изключително важно този процес да продължи. В крайна сметка целта на терористите е да го провалят в бездната на гражданска война", напомня вестникът.
Думата "трагедия" се среща на страниците и на повечето френски издания - "Сюд Уест", "Репюбликен лорен", "Дерниер нувел д'Алзас" - все за шиитската процесия, превърнала се в драма.
"Уест Франс" коментира как в Ирак може да умреш от терор, защото това е земя на насилие без еквивалент в света, където трагичната блъсканица е повече от инцидент - след две години на непрестанен терор, нервите на иракчаните са опънати до скъсване.
За тези, които предизвикват насилие, това е ден на успех - страхът, който всяват, се оказа достатъчен, за да предизвика последствията, обикновено причинявани от бомба, пише вестникът.
Подобен е тонът и на "Ла кроа" - изданието вижда всички злини на Ирак концентрирани само в един особено смъртоносен ден, в страната, живяла дълго под диктатурата на Саддам Хюсеин, а и след падането му.
Една година от кризата в Беслан
По повод годишнината от заложническата криза в руския град Беслан, при която загинаха над 300 души, британският ИНДИПЕНДЪНТ публикува обширен репортаж със заглавие "Как се справя Беслан една година по-късно" и описва шока от случилото се, който хората там все още изпитват.
В репортажа става дума и за двамата братя Казик и Амран Годжиеви, на 12 и 16 години. Преди една година Казик е бил в критично състояние, след като бил ранен от шрапнел по лицето и врата.
Амран разказва, че брат му се е възстановил сравнително добре, като само понякога едната му ръка трепери. Самият той е нетърпелив да се върне на 5 септември на училище след едногодишна пауза.
Момчето си спомня, че през този период са му харесали пътуванията до България, Австрия, Германия, Украйна и Естония. "Беше чудесно. Видях света - казва Амран, но допълва: - Това, което се случи (в Беслан) е реалност. Не може да се избяга от нея."
Година след трагедията в Беслан има промяна в обществените настроения, отбелязва пражкият МЛАДА ФРОНТА ДНЕС и съветва Русия да извърши пълно разследване на трагедията и да спре да прикрива случилото се в действителност.
Нараства гневът заради постоянната секретност на много аспекти на атаката, пише изданието и допълва, че както по-рано показало бедствието с подводницата "Курск", "Русия продължава да бъде обсебена да прикрива нещата, които се случват".
Има едно нещо, което майките на Беслан заслужават - и то е Кремъл да намери куража да им каже какво стана там, заключава вестникът.
