В четвъртък, точно в 10:00 часа, очите на цяла България ще бъдат вперени в трибуната на Народното събрание. По традиция първият парламентарен звънец на 52-рия законодателен орган ще бъде ударен от най-възрастния народен представител. Този път съдбата е отредила честта на един човек, чиято биография прилича на учебник по съвременна история на службите за сигурност – професор и о.р. генерал-лейтенант Румен Миланов.
На 14 май, съвсем скоро след откриването, той ще навърши 78 години. И макар да сме го виждали на върха на най-мощните структури в държавата, Миланов влиза в парламента за първи път като депутат.
Профил и публично поведение
В публичното пространство Румен Миланов е известен с пестеливите си изяви и отсъствие от активния политически дебат в телевизионните студия и социалните мрежи. Въпреки значителната си експертиза в областите на националната сигурност и инженерните науки, той поддържа нисък публичен профил, отдавайки предимство на оперативната и академична работа пред изграждането на медиен имидж. В свои редки коментари самият той подчертава необходимостта от умереност и професионална дистанция при заемането на високи държавни постове.
Пътят от КАТ до антимафиот №1
Кариерата му започва по необичаен за висш полицай начин. Завършил „Пътно строителство“ в УАСГ (тогава ВИАС) през 1975 г., той постъпва в МВР в служба КАТ. По онова време „Пътна полиция“ не е само орган за глоби, а аналитичен център от инженери и архитекти, които проектират кръстовища и светофарни уредби.
1993 г.: Става началник на „Пътна полиция“ след конкурс.
1997 г.: Специализира в легендарния Скотланд Ярд.
2000 г.: Поема ръководството на НСБОП (днешната ГДБОП). Като „антимафиот №1“ той получава званието генерал-майор.
2006 г.: Става титуляр начело на Националната служба за охрана (НСО), където достига до генерал-лейтенант.
Интересен факт е, че Миланов успява да запази доверието на изпълнителната власт при коренно различни правителства – от Любен Беров и Иван Костов до Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев. През 2007 г. президентът Георги Първанов го отличава с орден „За военна заслуга“ първа степен с мечове.
Антимафиот №1 овакантява поста заради навършване на пенсионна възраст, реши правителството
Съдебната „активизация“ през 2012 г.
Опитът на Румен Миланов в изпълнителната власт претърпява рязка промяна през пролетта на 2012 г. На 23 април тогавашният премиер Бойко Борисов го освобождава от постовете съветник в политическия кабинет и секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Официалният мотив е пренасочването му към антикорупционното звено БОРКОР с цел „активизиране на работата“. Епизодът обаче приключва в рамките на едва 24 часа, когато на 24 април Миланов е освободен и от ръководния пост в центъра.
След тези събития той се оттегля от активната държавна администрация за период от 14 години. През това време Миланов се фокусира върху академична кариера в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Там той се утвърждава като професор в катедра „Пътища и транспортни съоръжения“, преподавайки в същото висше учебно заведение, което завършва през 1975 г.
Завръщането: Дълг към държавността
Макар години наред да отказва покани за завръщане в политиката, през 2026 г. той приема предизвикателството да оглави листата на „Прогресивна България“ за София област. Самият той признава, че се е колебал дълго, но е приел заради чувството за дълг към държавността.
„В цялата си кариера съм подал само две документчета“, споделя генералът – молбата за постъпване в МВР през 1975 г. и участието в конкурса през 1993 г. Във всички останали случаи задачите са му били възлагани, а той ги е поемал с доза здравословна резервираност дали ще се справи.
Първият звънец
В четвъртък Румен Миланов ще поеме управлението на първото заседание на 52-рото Народно събрание в качеството си на най-възрастен народен представител. Колеги и експерти от сектора за сигурност определят избора му за доайен като знаков, предвид неговия експертен профил и административен опит. Самият Миланов дефинира предстоящата процедура не като личен успех, а като отговорност към държавността и пореден професионален ангажимент.
