Моята река

Обичам реката и помня нейния шум. Тя е бърза, пенлива и нейната песен не спира. Реката пее, а ридовете отекват и пригласят, нейната музика се слива с песента на птици, щурци и шумоленето на листата. Вълшебни звуци и красив спомен за всеки, който ги е слушал. А за мен - спомени от детството за цял живот.

Реката е богатството, с което Бог е запечатал и благословил моето родно място. Знам, че с първия си дъх съм поела и нейната песен.

Моята река е в Пирин. Наречена е Дяволска река, заради изненадите, които крие по пътя си. Малко след извора тя  изведнъж изчезва някъде под земята, не след дълго отново се появява и продължава да тече по-пълноводна, а песента звучи на по-висока октава. Когато вали пороен дъжд, тя добива такава сила, че повлича огромни камъни  и ги търкаля с гръмовен тътен.

Силата и постоянството на водата  са покорили грамадните скали, шлифоват  ги от векове и те са гладки като мрамор. На няколко места  по течението  има чудни водопади и гледката направо ми спира дъха. Тя е приказна - в летящите пръски се е втъкнала дъгата, а слънцето гали водата и сякаш си играе с нея.

Наскоро  отидохме с мои близки до село, до къщата, в която сме родени. С нетърпение чаках да чуя и видя реката.Чух я преди да съм видяла къщата. Нейната музика пак ме върна в друго време, при обичани хора, накара ме отново да се почувствам дете. Повика ме. Поех дълбоко дъх и тръгнах към нея. Като в сън. Стигнах до реката и разперих ръце. Разплаках се. Без притеснение, без да се срамувам от сълзите си. Това е реката на спомените. Реката на моето детство.

В нея имахме заграден вир и се учехме да плуваме, после лягахме върху нагорещените камъни да се стоплим, защото водата беше толкова студена, че кожата ни настръхваше и устните посиняваха. Лудувахме и се плискахме до насита, и колко ли детски смях помни тази река? Сутрин пълнехме стомната с вода и цял ден  тя си оставаше студена в нея. Не помня да съм пила по-вкусна вода от тази в стомната. Навярно тя  събира и предава силата  на земята и слънцето. 

Като малка се чудех защо много дървета около реката растат приведени над нея. Сега знам , че това е поклон пред водата. Обичах да се катеря по тях и да  гледам как ветреца си играе с листата. Имах си любим клон на една елша, той почти докосваше водата и като сядах на него, ме обливаше до колене. От този клон съм изпяла на реката всички песни, които знаех.

И сега тя пак ме върна в детството. Реката си тече и шуми, но дърветата са много по-високи и причудливи.

И  както в ония години, коленичих пред водата, после  дълго и бавно пих с шепи. Все си мисля, че изворната вода е лековита, зарежда ме силно и бързо, носи ми аромат на бор, риган и сочни ливади. Студена, чиста и мека е водата в моята река.

Пих с благоговение пред нея. Този път не пях, само й се поклоних и благодарих.