Чудно красива е нашата страна. Сякаш тук Бог е сътворил Рая – малки китни селца и кристално чисти поточета, дивни лесове и дъхави ливади. Това е моето мило родно кътче. „Земен Рай” – така един наш поет нарече България.
Както в Господния рай , така и в нашия , пълзи коварната змия. Ева откъснала една ябълка и двамата с Адам били наказани. Днес човечеството, алчно за повече материални блага, бере много „ябълки”. Граби с пълни шепи от природните ресурси на замята и хищнически унищожава околната среда.
Опазването на околната среда е един от най-актуалните проблеми на човечеството. Застрашена е цялата планета , почвата, въздуха , водата. Научно-техническия прогрес, увеличаващият се брой автомобили, голямото промишлено производство, ядрените опити и ядрената енергетика, замърсяват околната среда и са пагубни за човешкия род. Природата ни е дала много блага и ние трябва да съумеем да ги ползваме така, че да не вредим нито на нея, нито на себе си. Тя безпогрешно е сътворила всяко нещо на мястото си – грешките са плод на човешка дейност. Малцина са онези които мислят за бъдещето на идните поколения. Продължавайки да бъдем все така безотговорни и нехайни аз съм убедена, че ще дойде време, когато четейки Йовков и Елин Пелин, ще се чудим истина ли е било това или е само художествена измислица.
Прекланям се пред величието на природата и се питам: Възможно ли е да живеем в хармония с нея ?
Да, възможно е и пътищата са няколко.
Първата брънка, но не и най-маловажната по веригата на този проблем е бъдат изготвени добри учебни програми за опазването на околната среда. Това трябва да започне още детските градини и да продължи до завършване на средно образование. До момента информацията за състоянието на природата и нейните еко проблеми е меко казано оскъдна. Тук таме някой телевизонен репортаж, или бегло нахвърлена статия.
Друго основно звено е да бъде изготвена комплексна програма за събиране и оползотворяване на отпадъците. Замърсяването не е само дело на техническата революция, а и на нейното неумело използване, защото няма напълно оползотворяване на всички компоненти от дадено производство. Наложително е екологичните изследвания да продължат да се развиват, погледите на еколози, учени и инженери да бъдат устремени в далечното бъдеще.
Не малка роля играят и неефективните мерки в нашето законодателство. Нужен е пакет от закони в защита на природата. Необходимо е изготвяне на нормативна база и въвеждане на икономически облекчения за частна инициатива, занимаваща се с изкупуване на отпадъчни суровини, така също и покачване на изкупните цени на отпадъци за вторична преработка.
Обемът на изхвърляните боклуци в България и по-точно в големите градове е огромен. Тези отпадъци ние предоставяне на Нейно величество природата и тя, горката, трябва да се справи с тях. Малцина обаче знаят, че една голяма част от тях са ценна суровина за промишлеността. Това са пластмаси, хартия, текстил, стъкло, метали и така нататък. Ако на човек за една година се падат по 250-300 килограма отпадъци, няма да е трудно да си представим какви са тези количества за цялата страна.
Какво богатство всеки ден изхвърляме и на всичко отгоре замърсяваме околната среда. Това не е проблем само на големия град. Аз живея в китно малко селце по поречието на река Янтра. Мнозина от моите приятели ми завиждат за тишината , спокойствието и чистата природа. А чиста ли е наистина тя? Категорично, не ! Тук на село, ние имаме малко контейнери за смет и те не се почистват редовно. Новите технологии не ни подминават и тук има същите боклуци. Проблемът е там, че се изхвърлят на съвсем неподходящи места. В коритото на реката могат да се намерят всевъзможни битови отпадъци. Околностите на селото също не са пощадени. Всеки хвърля, където му падне и каквото му подне. Дори фирми производители си позволяват да „крият” отпадъци в околните гори.
До всеки по-голям град има сметище. Няма да е трудно, отпадъците от околните села да се извозват до там. Всяко от тия сметища да бъде предоставено за стопанисване от малки, или средно големи фирми. Отпадъците, разделно събирани, може да бъдат откарвани в предприятията за вторична преработка. Друга част можем да изгорим в мини крематориум. Със специални скубери, поставени на комините, ще задържат вредните замърсители и те няма да попаднат в атмосферата. А енергията, отделяна при горенето, може да използваме, както за отопление, така и за захранване с електроенерния. Осъщяствяването на такъв проект няма да е много скъпо, резултатът няма да закъснее и ще бъде положителен, а фирмите ще са пионери в една нова област и то доста перспективна.
Може спокойно да ме наречете луда, но не забравяйте, че и най-налудничевите идеи понякога водят до целта.
Преработени отпадъци. Нищо ново. Нали! Ще бъдете и прави и неправи. Ще кажете, че това го има. Има го, да но няма нещо важно, а именно, убедени клиенти, които да купуват продукт, произведен от вторични суровини. Преди всичко трябва да се знае каква е ползата от вторичните суровини и качеството на произведения продукт от тях. Това има пряка връзка с цената на стоката. От тук нататък остава клиента да избере и купи. Той трябва да има и предварителна представа за цената. Купувайки например две тетрадки с различна цена и еднакво качество той, ще се замисли. Особено, ако на едната има съответния щемпел, че е произведено от рециклирана хартия. Друг основен компонент е рекламата и нейните големи възможности за създаване на реално мнение за продукта.
Наистина ще бъде трудно и бавно, но колкото повече и по разнообразни са стоките, произведени от отпадъчни материали, толкова повече това ще заинтригува обществото.
Аз искам моята природа да е чиста и приятна и за теб. А ти искаш ли?
