"В Източна Европа почти всеки голям град е обрамчен с панелни блокове. Те изглеждат ужасно - кулисите на комунизма. Но техните обитатели са се научили да живеят в тях."
Гостуването в един софийски панелен блок с констатации за страната като цяло е тема на статия в германския вестник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", представена от Българската редакция на радио "Дойче веле".
Материалът на Михаел Мартенс е озаглавен "Шумовете на другите" - алюзия със заглавието на нашумелия филм за Щази "Животът на другите".
Отгоре "Надежда" изглежда сива, "Младост" още повече. В безоблачните дни т.нар. "панелки" могат да се видят още при кацането в града. Чужденците редовно отбелязват колко са ужасни, колко са мръсни и безутешни.
Историята, разказана от Елдар Рязанов във филма "Ирония судьбы", би могла да се разиграе почти навсякъде из бившия източен блок. Както разказва художничката Елка Гьорев, първоначално тя често мислела за този филм.
Адресът й е един и същ от 26 години: Младост 3, бл. 329, вх. 6, ет. 6, ап. 169, София, България. Преди това тя е живяла в центъра на столицата, на улица с име (за разлика от улиците в четирите части на жк "Младост").
В началото Елка често плачела - всичко било толкова грамадно и чуждо. Губела се редовно, а до града можело да се отиде само с един автобус - №105.
Заселили се в новия квартал с майка й и дъщеря й, по-късно майката починала, дъщерята пораснала и заживяла отделно. Г-жа Гьорева сега живее сама, но - архитектите са се погрижили за противосредство за самотата - винаги се чува какво правят съседите.
Понякога те се сменят, при което трябва да се привиква към новите шумове, а старите да ти липсват. Много, почти всичко в София се е променило през последните 15 години,
само шумовете са си останали същите
Холът на Елка Гьорева е оформен от самата нея в стил селска къща, за каквато винаги е мечтала и която най-вероятно ще си остане мечта. Домакинята казва, че междувременно е станало обичайно да се намират недостатъците на новия живот и това е право на хората.
Но според нея те не бива да забравят какъв е бил старият живот: "Това бе живот, който не бих искала да изживея отново". По думите й хората съжаляват за старото време не защото са комунисти, а защото тогава са били млади.
Гьорева си спомня с носталгия най-вече периода след падането на Тодор Живков през ноември 1989 г., когато хората са правили разлика между доброто и лошото, но за съжаление твърде бързо отново са се отказали от това. Днес хората са твърде уморени.
Елка се радва на присъединяването на България към ЕС, но според нея е голяма грешка това, че Брюксел не е осветлил повече миналото на страната. "Комунистите не бива да се омаловажават - те причиниха много злини на хората", казва художничката.
В съседния вход живее Стефан Лазаров, шофьор на автобус №305, чийто маршрут е между гарата и Младост 3. Трябва да бъде изминат за 98 минути, но от няколко години насам това не е възможно -
задръстванията стават все по-големи
Лазаров възлага надеждите си за облекчаване на движението на строящото се метро. Той разчита, че и в България ще се оформят специални ленти за автобусите, които да са забранени за коли. Това е голямата му надежда, свързана с ЕС.
Със или без специални ленти, семейството вече не иска да емигрира, за разлика от намеренията им през 90-те години. "Тогава искахме да напуснем България, мислейки за децата си", припомня си съпругата му, чиито родители са заминали и живеят отдавна в САЩ.
По нейните думи в последните години нещата са тръгнали напред, отново има оптимизъм. Синът учи за електротехник, дъщерята иска да следва фармация. Вероятно и двамата ще намерят лесно работа.
"Хората са станали по-уверени. Повечето се страхуват най-вече от това, че с присъединяването към ЕС и в България ще стане толкова скъпо, колкото на Запад", обяснява Лазарова, а мъжът й подмята, че животът и сега не е евтин.
Съсед в блока им е и гастроентероложката д-р Николова, бивша служителка на правителствената болница, а сега пенсионерка. Тя е на мнение, че най-трудни са били годините непосредствено след "края на диктатурата" през 1989 г.
"Тогава никой не можеше да си представи, че старата държава постепенно ще се разпадне изцяло. Изведнъж всичко старо отпада, а за някои свободата и демокрацията пораждат нови страхове - вече не от милицията, например, а от безработицата", казва Николова.
Липсваше и ориентация, припомня си лекарката. Пенсията й от около 145 евро е висока за българските стандарти и стига за ежедневните нужди.
Тя е доволна и, че живее в жк "Младост", въздухът бил по-добър, отколкото в центъра, а и наоколо живеят приятни хора - лекари, юристи, журналисти, инженери.
Според Николова проблемът на комунизма бил и в погрешната изходна точка - не е вярно, че хората се раждат еднакви, те имат различни способности и мечти.
