Гледката на стотици будистки монаси, излезли на протест по улиците на Янгон с ръце, сплетени за молитва, веднага напомня за важната роля, която религията играе в политиката в Азия, пише в. "Индипендънт".
Може би е твърде рано да се каже дали новият съюз на монасите ще се окаже достатъчно силен, за да свали военния режим в Мианмар, но много наблюдатели си спомнят народното въстание, принудило силния човек на Бирма У Не Вин да подаде оставка през 1988 г.
Начело на това въстание бе влиятелното будистко духовенство.
Религията в Азия е мощен обединяващ елемент. Много малко народни движения за свобода и демокрация в региона са започвали без силната подкрепа на религиозните среди, а понякога и вдъхновени от тях.
Най-ранните движения за независимост в Мианмар и Индонезия черпят вдъхновение от религиозни групи. В съвременна Индонезия ислямистки учени и мислители като Абдурахман Уахид и Нурчолис Маджид оглавиха прохождащото движение за демократизация от 90-те години на миналия век, а Абдурахман стана президент.
Другаде в региона връзката между борбите за свобода и религията е по-малко очевидна, но все пак съществува.
Във Филипините Глория Аройо дойде на власт на вълната на масово движение, което черпеше подкрепа от католическата църква.
Продемократичното движение в Хонконг, което мобилизира стотици хиляди хора да демонстрират по улиците на територията през 2002 г. и 2003 г., черпеше вдъхновение от католическата църква, която има силно присъствие в бившата британска колония.
Благодарение на религиозната си окраска много от антиавторитарните протести минават без насилие и без сериозни конфликти. Политическата промяна е съпроводена от кратки изблици на насилие, но истинската гражданска война е рядкост.
Преобладаващо будистките кралства Тайланд и Камбоджа поддържат здравословен баланс между духовенство и държава.
Дори в Мианмар днес, будистките монаси още не са заявили дали подкрепят протестите, оглавени от по-млади послушници.
Ролята на религията в азиатската политика ще бъде допълнително ограничена, когато се установи стабилен политически плурализъм. Ето защо дневният ред на политическата реформа не бива да се ограничава само до осигуряване на свободни избори.
Засега демократичната политика в много азиатски държави се свежда до второстепенни промени, правени от групи с политически интереси, които продължават да потъпкват интересите на гражданите и се крият зад повърхностна политика и манипулирани правомощия.
