В последните седмици фондовата борса сякаш нахлу в българското общество с януарски полъх. С нея се занимават първи страници на вестници, разнообразни сайтове в интернет и техните форуми, че дори вече и разговорите по на чашка в уикендските привечери. Разбира се, основният двигател на тези процеси е неприятната новина за спада в котировките на акциите на борсата и свързаните с него финансови загуби за много хора.

Новините определено са за облаци и валежи, и към момента на хоризонта няма проясняване. Кризата е глобална и в момента обикаля земното кълбо на тласъци като испанската инфлуенца преди век. След всеки тласък следва малко посъвземане на борсовите индекси, но то бива засега неминуемо последвано от ново гмуркане в студени дълбини, което вече сякаш не се влияе дори от драстични мерки на мощни институции като Федералния Резерв на САЩ.

В тази обстановка икономисти и финансисти биват обсаждани с въпроси какво да препоръчат на различни хора да направят с вложенията си, които пряко или косвено са свързани с фондовата борса и с движението на цените на акциите. Хората питат себе си и другите какво да правят с парите си в момента.

Освен това, обаче, ситуацията изисква и поглед в по-далечна перспектива от близките дни или седмици. Едно такова вглеждане по-надалеч, в някаква перспектива към миналото и бъдещето, колкото и неясно да е то, може да бъде полезно и като терапия към текущото напрежение, и като научаване на важни неща за живота, пък бил той и финансов.

Много българи ще загубят пари в тази буря, това е ясно. Въпросът е ще научим ли за сметка на това поне някой ценен урок.

Нека започнем със злободневната тема, която кристализира във въпроса на дребния непрофесионален инвеститор, вкарал пари на борсата косвено - чрез фонд или друг посредник, или пряко, например чрез системата COBOS: "Да стоя ли, или да се изтегля?‛ Отговорът на този изстрадан в момента въпрос е стандартният и често безполезен, но винаги честен икономически отговор: "Зависи!‛.

Зависи от това с какъв мотив и с какъв хоризонт всеки отделен участник е влязъл на пазара.

Ако е решил да направи дългосрочни спестявания и да използва по-високата възвръщаемост на фондовия пазар, тогава е най-добре да спре да чете вестници и да погледне какво е станало с инвестицията му след, примерно, 5 години.

Ако обаче е скочил в пазара, защото е искал да направи големи печалби с малкото си пари и защото е чул, че през последните години пазарът бурно върви нагоре, най-добре е да реши дали парите ще му трябват в скоро време или не.

Ако не му трябват, да спре да чете вестници и да остане дълго време, примерно 5 години. Ако му трябват, да спре да чете вестници, незабавно да изтегли парите, да си преброи загубите и да се почерпи едно питие, задето съдбата му е преподала елементарния урок, че всеки пазар, който върви нагоре, може да тръгне и надолу.

Урокът е особено ценен в по-абстрактния си вид: за да спечелиш, трябва да играеш, но няма безрискова печалба.

Така, по отношение за злободневното решение какво да се прави, отговорът е да се вземе решение дали средствата се необходими сега или не; и веднага да се действа, като при всички положения не бива да се четат вестници.

Това, разбира се, важи за дребния непрофесионален инвеститор. Той не е обучен и опитен играч на борсата, не му е работа да разбира сложните сигнали, които постъпват постоянно с движението на всяка една цена.

Специалистите, опитните и обучени играчи не само трябва да четат вестници, сайтове, форуми, но трябва да го правят колкото може повече, за да имат възможно най-пълна информация и да вземат решенията си сред възможно най-малко паника. Но този текст не е за тях.

Извън злободневните въпроси и краткосрочните съвети, случващото се с фондовата борса и особено общественият отзвук на събитията дават повод процесите да се погледнат в една по-широка и по-дълга перспектива.

Очевидно е, че след като и вестник "Култура‛ се пита какво става на българската фондова борса, с българското общество се случва нещо, което досега не е било.

През последните около четири месеца основните индекси на българската фондова борса регистрираха загуби от около 30 % от стойността си, което означава, че средно акциите са поевтинели с толкова. Това, всъщност, не е безпрецедентно. Световната финансова история гъмжи от подобни, че и от много по-драматични, епизоди.

Дори в кратката българска борсова история от последните седем години могат лесно да се намерят два такива случая ? между началото на ноември 2000 и началото на март 2001 (като към края на май 2001 загубата на единствения тогава индекс Sofix надхвърля 40 %) и през периода март ? юни 2005, когато спадът е около 25 %.

Така че спад на борсата в подобен срок с подобен размер се случва не за пръв път. За пръв път, обаче, българското общество го забелязва толкова ясно и изживява толкова драматично. Защо така?

Отговорите могат да бъдат разнообразни, но в крайна сметка се свеждат до едно ? спестяванията на българите вече са масово интегрирани във финансовата система и това, какво се случва на един от основните нейни пазари, засяга по много конкретен и видим начин много повече хора, отколкото засягаше преди.

Най-вероятно броят хора, пряко засегнати от настоящия борсов спад, е безпрецедентен в историята на България. В сегашният кратък миг този факт може би поражда отрицателни емоции. Но погледнат от всяка друга перспектива, той е очевиден показател за замогване на хората и модернизиране на стопанството.

За да бъдат толкова хора засегнати от спада на борсата, по някакъв начин българската финансова система трябва да е успяла да проникне до тях, да им предложи привлекателни продукти, да ги убеди да се включат.

Терминът за този процес е финансово задълбочаване на обществото и той тече в България вече повече от десет години. Българите много повече, отколкото само преди десетина години, вярват и работят с българските пари, с българските банки, с българските пенсионни, животозастрахователни, взаимни фондове, с българските лизингови и кредитни компании, с всички български фирми в лицето на техните акции и облигации.

Това пораснало доверие и разработените механизми за свързване на различни хора и фирми по неподозирани канали драматично увеличават стопанските възможности пред всеки човек. Неминуемо дълбокото проникване на финансовата система в обществото носи със себе си и моменти на спад и нервност (като сегашния), но през останалото време отваря врати, дава възможности, помага на забогатяването.

Друга характерна черта на сегашния период на спад на българската борса е фактът, че той е почти напълно внесен отвън. За пръв път от стартирането си в днешния си вид преди десет години българският фондов пазар реагира по подобен начин на глобални събития.

За лош късмет, тези събития са кризисни, но това е текуща конюнктура. Структурната новина си остава: че българската фондова борса вече е дълбоко свързана с фондовите пазари по света, че събитията на нея, дори понякога в рамките на минути, отразяват новините и развитията в основните финансови центрове на света.

В този смисъл, нивото на проникване на глобалната финансова система у нас и нивото на свързаност на българската финансова система с останалия свят също е безпрецедентно за историята на България.

Вече има немалко българи, които са буквално жители на глобалното финансово село. За тях събитията в Ню Йорк, Лондон, Франкфурт, Токио и Шанхай са не по-малко пряко свързани със собствените им пари от случващото се в София.

С други думи, българската финансова система за някакви си десетина години не само е успяла да проникне безпрецедентно дълбоко в българското общество и да отвори необозрими възможности пред българите да се свързват един с друг и да правят неща, но е изградила и развила достъп на българите до целия останал финансово интегриран свят.

Фактът, че го разбираме тогава, когато понасяме конюнктурен негатив от тази си обвързаност, е по-скоро ироничен, отколкото страшен. Защото и глобалната, както и всяка национална финансова система, познава периоди на спад, но познава и много повече и по-дълги, и по-плодотворни периоди на възход. И който е бил обвързан с нея в продължение на повечко години, никога не е съжалявал, въпреки временните вълнения.

И така, българската фондова борса се намира в спад, при това сериозен. И към момента не се знае дали и колко той ще продължи и колко дълбок ще се окаже. Но отвъд този прост и неприятен факт, случващото се дава много поводи за оптимизъм за бъдещото развитие не само на българската икономика, но и на българското общество в постмодерното село на жителите на света.

---------------------------------
Георги Ганев е икономист и програмен директор по икономически въпроси в Център за либерални стратегии в София. От 2003 г. е асистент в Стопанския факултет на Софийския университет. От 2005 г. е председател на УС на Българската макроикономическа Асоциация. Интересите му са в областта на макроикономиката и паричната теория и политика, политическа икономия, икономика на прехода, икономика на растежа и развитието, нова институционална икономика. В университета преподава курсове по макроикономика, пари и банки и по нова институционална икономика.

kultura.bg

Обратно в сайта X

ДОСТЪП ЗА ЛОГНАТИ ПОТРЕБИТЕЛИ За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.

  1. Запомни ме
забравена парола Полетата маркирани с * са задължителни
Полето Потребителско име не трябва да е празно.
Полето E-mail не трябва да е празно.
Полето Парола не трябва да е празно.
Полето Повторете паролата не трябва да е празно.
  1. Декларирам, че съм се запознал с Общите условия за ползване на услугите на Нетинфо.
Полетата маркирани с * са задължителни
САЩ пратиха трети самолетоносач в Близкия изток

САЩ пратиха трети самолетоносач в Близкия изток

Свят Преди 2 часа

Разгръщането на групата на самолетоносача в Близкия изток идва по време на ескалация

Пет страни от ЕС договориха център за депортация с Руанда

Пет страни от ЕС договориха център за депортация с Руанда

Свят Преди 3 часа

Правозащитни организации се опасяват, че инициативата може в крайна сметка да обхване всички търсещи убежище

Две масови стрелби в Южна Африка, загинаха 17 души

Две масови стрелби в Южна Африка, загинаха 17 души

Свят Преди 5 часа

Полицията твърди, че двата инцидента не са свързани

Николай Милков е новият български посланик в САЩ

Николай Милков е новият български посланик в САЩ

България Преди 5 часа

Милков е дипломат с дългогодишен опит в българската външна политика

Почина футболната легенда Дино Сани

Почина футболната легенда Дино Сани

Свят Преди 6 часа

Роденият през 1932 г. Сани беше най-възрастният жив световен шампион по футбол на планетата

Робърт Патисън

Обявиха кой ще бъде новият Джеймс Бонд

Любопитно Преди 8 часа

Миналата седмица Робърт Патинсън внезапно беше посочен като фаворит за ролята

Почина актрисата от "Междузвездни войни" и "Джеймс Бонд" Тина Симънс

Почина актрисата от "Междузвездни войни" и "Джеймс Бонд" Тина Симънс

Свят Преди 8 часа

Британската актриса Тина Симънс, участвала в над 300 филмови и телевизионни продукции, е открита мъртва в дома си. Колеги и почитатели я почетоха, припомняйки дългогодишната ѝ кариера и незабравимите ѝ роли

Нови санкции срещу Русия и рекордна помощ за Украйна

Нови санкции срещу Русия и рекордна помощ за Украйна

Свят Преди 8 часа

В санкционния списък, в който са включени около 110 физически и юридически субекта

Заключен с белезници след електрошок, откриха мъж в Кърджали

Заключен с белезници след електрошок, откриха мъж в Кърджали

България Преди 8 часа

Причините за нападението все още се изясняват

Започва изплащането на коледните добавки от 50 евро

Започва изплащането на коледните добавки от 50 евро

Парите ни Преди 8 часа

Над 523 000 души ще получат помощта, като първите банкови преводи се очакват на 19 ноември

Обявиха номинациите за наградите „Грами“ 2027, DARA извън списъка

Обявиха номинациите за наградите „Грами“ 2027, DARA извън списъка

Любопитно Преди 9 часа

Raye оглави номинациите за 69-ите награди "Грами" с 11 отличия, а Бионсе постави рекорд със своята 100-тна номинация. Въпреки големите очаквания след успеха на "Евровизия", българската звезда DARA и хитът ѝ "Bangaranga" не попаднаха в окончателния списък

„Тихата пандемия“, която може да убие 39 млн. души през следващите 25 години

„Тихата пандемия“, която може да убие 39 млн. души през следващите 25 години

Свят Преди 9 часа

Като основни лостове за борба с проблема здравната агенция на ООН посочва превенцията на инфекции, ваксинацията, подобряването на достъпа до вода и канализация, както и подходящата употреба на антимикробни средства

Ураганите и Зелените спорят за територия в “Игри на волята”

Ураганите и Зелените спорят за територия в “Игри на волята”

Любопитно Преди 9 часа

Ще бъде ли открит “Черният амулет”?