В последните седмици фондовата борса сякаш нахлу в българското общество с януарски полъх. С нея се занимават първи страници на вестници, разнообразни сайтове в интернет и техните форуми, че дори вече и разговорите по на чашка в уикендските привечери. Разбира се, основният двигател на тези процеси е неприятната новина за спада в котировките на акциите на борсата и свързаните с него финансови загуби за много хора.
Новините определено са за облаци и валежи, и към момента на хоризонта няма проясняване. Кризата е глобална и в момента обикаля земното кълбо на тласъци като испанската инфлуенца преди век. След всеки тласък следва малко посъвземане на борсовите индекси, но то бива засега неминуемо последвано от ново гмуркане в студени дълбини, което вече сякаш не се влияе дори от драстични мерки на мощни институции като Федералния Резерв на САЩ.
В тази обстановка икономисти и финансисти биват обсаждани с въпроси какво да препоръчат на различни хора да направят с вложенията си, които пряко или косвено са свързани с фондовата борса и с движението на цените на акциите. Хората питат себе си и другите какво да правят с парите си в момента.
Освен това, обаче, ситуацията изисква и поглед в по-далечна перспектива от близките дни или седмици. Едно такова вглеждане по-надалеч, в някаква перспектива към миналото и бъдещето, колкото и неясно да е то, може да бъде полезно и като терапия към текущото напрежение, и като научаване на важни неща за живота, пък бил той и финансов.
Много българи ще загубят пари в тази буря, това е ясно. Въпросът е ще научим ли за сметка на това поне някой ценен урок.
Нека започнем със злободневната тема, която кристализира във въпроса на дребния непрофесионален инвеститор, вкарал пари на борсата косвено - чрез фонд или друг посредник, или пряко, например чрез системата COBOS: "Да стоя ли, или да се изтегля?‛ Отговорът на този изстрадан в момента въпрос е стандартният и често безполезен, но винаги честен икономически отговор: "Зависи!‛.
Зависи от това с какъв мотив и с какъв хоризонт всеки отделен участник е влязъл на пазара.
Ако е решил да направи дългосрочни спестявания и да използва по-високата възвръщаемост на фондовия пазар, тогава е най-добре да спре да чете вестници и да погледне какво е станало с инвестицията му след, примерно, 5 години.
Ако обаче е скочил в пазара, защото е искал да направи големи печалби с малкото си пари и защото е чул, че през последните години пазарът бурно върви нагоре, най-добре е да реши дали парите ще му трябват в скоро време или не.
Ако не му трябват, да спре да чете вестници и да остане дълго време, примерно 5 години. Ако му трябват, да спре да чете вестници, незабавно да изтегли парите, да си преброи загубите и да се почерпи едно питие, задето съдбата му е преподала елементарния урок, че всеки пазар, който върви нагоре, може да тръгне и надолу.
Урокът е особено ценен в по-абстрактния си вид: за да спечелиш, трябва да играеш, но няма безрискова печалба.
Така, по отношение за злободневното решение какво да се прави, отговорът е да се вземе решение дали средствата се необходими сега или не; и веднага да се действа, като при всички положения не бива да се четат вестници.
Това, разбира се, важи за дребния непрофесионален инвеститор. Той не е обучен и опитен играч на борсата, не му е работа да разбира сложните сигнали, които постъпват постоянно с движението на всяка една цена.
Специалистите, опитните и обучени играчи не само трябва да четат вестници, сайтове, форуми, но трябва да го правят колкото може повече, за да имат възможно най-пълна информация и да вземат решенията си сред възможно най-малко паника. Но този текст не е за тях.
Извън злободневните въпроси и краткосрочните съвети, случващото се с фондовата борса и особено общественият отзвук на събитията дават повод процесите да се погледнат в една по-широка и по-дълга перспектива.
Очевидно е, че след като и вестник "Култура‛ се пита какво става на българската фондова борса, с българското общество се случва нещо, което досега не е било.
През последните около четири месеца основните индекси на българската фондова борса регистрираха загуби от около 30 % от стойността си, което означава, че средно акциите са поевтинели с толкова. Това, всъщност, не е безпрецедентно. Световната финансова история гъмжи от подобни, че и от много по-драматични, епизоди.
Дори в кратката българска борсова история от последните седем години могат лесно да се намерят два такива случая ? между началото на ноември 2000 и началото на март 2001 (като към края на май 2001 загубата на единствения тогава индекс Sofix надхвърля 40 %) и през периода март ? юни 2005, когато спадът е около 25 %.
Така че спад на борсата в подобен срок с подобен размер се случва не за пръв път. За пръв път, обаче, българското общество го забелязва толкова ясно и изживява толкова драматично. Защо така?
Отговорите могат да бъдат разнообразни, но в крайна сметка се свеждат до едно ? спестяванията на българите вече са масово интегрирани във финансовата система и това, какво се случва на един от основните нейни пазари, засяга по много конкретен и видим начин много повече хора, отколкото засягаше преди.
Най-вероятно броят хора, пряко засегнати от настоящия борсов спад, е безпрецедентен в историята на България. В сегашният кратък миг този факт може би поражда отрицателни емоции. Но погледнат от всяка друга перспектива, той е очевиден показател за замогване на хората и модернизиране на стопанството.
За да бъдат толкова хора засегнати от спада на борсата, по някакъв начин българската финансова система трябва да е успяла да проникне до тях, да им предложи привлекателни продукти, да ги убеди да се включат.
Терминът за този процес е финансово задълбочаване на обществото и той тече в България вече повече от десет години. Българите много повече, отколкото само преди десетина години, вярват и работят с българските пари, с българските банки, с българските пенсионни, животозастрахователни, взаимни фондове, с българските лизингови и кредитни компании, с всички български фирми в лицето на техните акции и облигации.
Това пораснало доверие и разработените механизми за свързване на различни хора и фирми по неподозирани канали драматично увеличават стопанските възможности пред всеки човек. Неминуемо дълбокото проникване на финансовата система в обществото носи със себе си и моменти на спад и нервност (като сегашния), но през останалото време отваря врати, дава възможности, помага на забогатяването.
Друга характерна черта на сегашния период на спад на българската борса е фактът, че той е почти напълно внесен отвън. За пръв път от стартирането си в днешния си вид преди десет години българският фондов пазар реагира по подобен начин на глобални събития.
За лош късмет, тези събития са кризисни, но това е текуща конюнктура. Структурната новина си остава: че българската фондова борса вече е дълбоко свързана с фондовите пазари по света, че събитията на нея, дори понякога в рамките на минути, отразяват новините и развитията в основните финансови центрове на света.
В този смисъл, нивото на проникване на глобалната финансова система у нас и нивото на свързаност на българската финансова система с останалия свят също е безпрецедентно за историята на България.
Вече има немалко българи, които са буквално жители на глобалното финансово село. За тях събитията в Ню Йорк, Лондон, Франкфурт, Токио и Шанхай са не по-малко пряко свързани със собствените им пари от случващото се в София.
С други думи, българската финансова система за някакви си десетина години не само е успяла да проникне безпрецедентно дълбоко в българското общество и да отвори необозрими възможности пред българите да се свързват един с друг и да правят неща, но е изградила и развила достъп на българите до целия останал финансово интегриран свят.
Фактът, че го разбираме тогава, когато понасяме конюнктурен негатив от тази си обвързаност, е по-скоро ироничен, отколкото страшен. Защото и глобалната, както и всяка национална финансова система, познава периоди на спад, но познава и много повече и по-дълги, и по-плодотворни периоди на възход. И който е бил обвързан с нея в продължение на повечко години, никога не е съжалявал, въпреки временните вълнения.
И така, българската фондова борса се намира в спад, при това сериозен. И към момента не се знае дали и колко той ще продължи и колко дълбок ще се окаже. Но отвъд този прост и неприятен факт, случващото се дава много поводи за оптимизъм за бъдещото развитие не само на българската икономика, но и на българското общество в постмодерното село на жителите на света.
---------------------------------
Георги Ганев е икономист и програмен директор по икономически въпроси в Център за либерални стратегии в София. От 2003 г. е асистент в Стопанския факултет на Софийския университет. От 2005 г. е председател на УС на Българската макроикономическа Асоциация. Интересите му са в областта на макроикономиката и паричната теория и политика, политическа икономия, икономика на прехода, икономика на растежа и развитието, нова институционална икономика. В университета преподава курсове по макроикономика, пари и банки и по нова институционална икономика.
