"Нито съм много изненадан от "всенародните прожекции" на "На всеки километър", нито съм много огорчен. Винаги съм намирал начин да твърдя официално, че комунягите са боклуци, педеруги, екзистенциални тъпунгери и доказателствата за това са най-малко в този филм. Комунистите са дали страшни доказателства, за да могат горните обиди да звучат обективно: те са изтрепали незнайно колко хора, когато са дошли на власт с помощта на СССР. Те са истинските унищожители на България, за която сега така патриотично плачат.
(...)
Комунистите имат нещо, което не може да се нарече иначе освен свинска психика. Те са в постоянен шизофреничен разлом между материалното и идеалното. В смисъл, че ядат всичко, което могат да докопат (виждали ли сте изтъкната комунистическа свиня без солидни материални притежания?) Но след оргията на изяждането те винаги се отдават на идеалистични духовни изживявания в един отвратителен маниловски стил. (Болестта на комунистическия елит: хълцане и оригване по хегеловски неспирно.) Гнусни типове. Селкори.
Но плюс всичко друго българските комунистически свине бяха толкова тъпи, братче, толкова необразовани, такива провинциалисти, не провинциалисти, а най-цървулести селяндури, че през цялото им дълго и ужасно царуване не преведоха ни една свястна книга на някой западен комунист - да речем оня, който беше утрепал жена си (Люсиен Голдман).
(...)
Страхливци, плашипутарници, блюдолизци на Москва - след първия том на "Минало и размисъл" на Херцен тия онанисти от леката кавалерия не посмяха да дадат на български втория - ми щото там се разказва за Лондон, бе! Самите те прости, опитаха се да опростачат и цялото общество и - да видиш ти - успяха. Бих казал - успяха напълно.
(...)
Погледнете президентчето. Неуко, леворъко някак си, те се мъчат да се извинят.
(...)
Убихте Георги Марков. Вие го убихте. Затуй прожектирайте тоя филм на оня километър, при оня километричен камък от наистина кървавата ваша епопея на злото, където е гробът му. Там ще прожектирате тоя филм, червени боклуци!"
Из историята на БНТ по времето на Леда Милева (в БНТ.bg):
"13-серийният филм "На всеки километър" през 1969 г. е културният бисер в телевизионната ни програма, довел до изключителен бум на зрителската аудитория от този период - 99,60%."
"Аз бях първият екшънгерой" - интервю на Капка Георгиева с актьора Стефан Данаилов, депутат от КБ, в. "Монитор", 2 септември 2002:
"Никой от нас, участниците във филма, не е мислел, че правим филм, с които ще прославим комунистите. Това е част от историята на един народ. Ако гледаш по-внимателно филма, ще видиш, че през цялото време в него има едно намигване. Самото присъствие на герой като Митко Бомбата, който, казано на кинаджийски език, прави "препикаване на случката", доказва, че авторите на сценария са си правили лека гавричка с някогашния параден героизъм. И публиката се смее. Тя не го възприема като пропагандата на времето. Кой би възприел сериозно факта, че убивам с една картечница 4 камиона немци?
(...)
- Явно обвиненията в пропаганда идват от факта, че в момента си депутат?
- По-скоро решението да се прожектира филмът е защото подобна прожекция е имало в Москва. На сериала "17 мига до пролетта". Тя е имала невероятен успех. Оттам идва самата идея.
- Аз си спомням как през 70-те години чехите, които страшно мразеха руснаците, когато видяха Владимир Тихонов на централния площад в Прага, извикаха: "Щирлиц!" и се втурнаха за автографи?
- Навремето имаше международно съревнование между трите филма - "На всеки километър", "17 мига до пролетта" и полският "Залог, по-голям от живота". Съревновавахме се аз - "Сергей", "Щирлиц" и "капитан Клос". Тогава аз получих най-престижната награда. Получих и наградата на зрителите, и на читателите на списание "Квети"."
Когато времето закрачи назад - отвореното писмо от интелектуалци (препечатано във форума на President.bg), 28 август 2002:
"Този на пръв поглед дребничък и незначителен факт (какво толкова ще кажат някои - просто един стар сериал ще се прожектира) обаче не е изолирано явление, а част от много други събития, случващи се напоследък в България. Затова и поставя няколко изключително сериозни въпроса.
Първият е към Симеон ІІ, който може би най-после ще трябва да отговори какво е отношението му към съдбата на собственото му семейство, на неговия чичо принц Кирил и как изобщо оценява преврата на Девети септември и последвалия комунистическия режим. Не го ли направи и този път, ще трябва да приемем, че Симеон ІІ одобрява станалото и затова спокойно от прозорците на Министерския съвет би могъл да гледа филм, който поругава собствената му фамилия.
Вторият въпрос отново е към Симеон, но вече в качеството му на министър-председател на България. Защото обществото трябва да бъде информирано как премиерът, който толкова усилено се мъчи да убеди всички, че НДСВ е дясна партия, че заслужава да е член на ЕНП, всъщност негласно подменя вота на избирателите от преди година и рекомунизира страната - било като кани министри, свързани с БСП в управлението, било като реабилитира известни комунистически династии, било като вкарва кадрите на БСП в средния ешелон, било като възкресява комунистическата идеология, част от която са и филми като "На всеки километър". Защото за първи път от 1990 г. насам в България сме на път да отбележим отново официално Девети септември, като възхвалим палачите.
(...)
Не е ли всичко това подготовка за връщането на БСП във властта - на всяка цена и без значение по какъв начин, за което президентът също работи? Дали пък няма нещо знаково в носещият се слух, че GSM-ите на съветниците на Първанов звънят с мелодията от "На всеки километър"...
Четвъртото питане е към кмета на столицата г-н Стефан Софиянски - запознат ли е той с въпросната акция, дал ли е разрешението си точно за тази прожекция и ако да - с каква мотивировка. Ако не, няма ли да се намеси. Все пак общината би следвало да поема и носи своите отговорности."
Писмото е подписано от: Александрина Пендачанска, доц. д-р Веселин Методиев, ст.ас. Ани Илков, проф. Розалия Ликова, Найо Тицин, доц. д-р Божидар Кунчев, гл.ас. д-р Амелия Личева, Марин Георгиев, гл.ас. Зоя Котева, Стефан Джамбазов, Вътьо Раковски, Зелма Алмалех, Иглика Василева, гл.ас. д-р Адриана Дамянова, ас. д-р Ноеми Стоичкова, ас. д-р Надежда Делева, Димитър Котев, гл.ас. д-р Людмил Димитров, ас. Миряна Янакиева, Мариана Бакърджиева
Син интелектуален мухъл "на всеки километър", Инка Стрезова, в. "Сега", 30 август 2002:
"Комунистическата идеология наистина е жива, щом някакъв комитет иска премиерът и президентът да забранят "партизанския сериал"... Трябва да си застинал нейде в средата на 45-те години комунизъм, та сериозно да търсиш сметка на премиер, президент и кмет защо позволяват прожекция на филм. Безнадеждно трябва да си повреден, за да настояваш за идеологическа цензура върху "културно мероприятие" (кавичките са в писмото), организирано от директора на Народния театър. Следващата крачка е Централният комитет на разтревожените да организира публично изгаряне на лентите с "На всеки километър", за да се пресече завинаги тровенето на младите поколения с неправилна визия."
"За часовника и неговия ход", Найо Тицин, в. "Сега", 3 септември 2002:
"Годината е 2002!
Аз не обсъждам художествените качества на филма, нито оспорвам прекрасната актьорска игра. Днес обаче аз оспорвам ценностите, които комунистическата пропаганда и навремето, и сега се опитва да ни наложи. Всъщност това са антинатовски и антиевропейски ценности. А може би целта на това публично активно мероприятие е да преосмислим ценностите на демокрацията и да се върнем назад. Съмнявам се, че възхвалата на терористичните акции на Митко Бомбата от екрана в центъра на София могат да бъдат възприети от днешния цивилизован свят, в който враг №1 е тероризмът.
(...)
Изминали са 400 дни от поредната рекомунизация на България. Очаквам на 800-ия ден тя да завърши. Но и този филм сме го гледали - след Царя идват комунистите. Годината е 2002!"
Интервю със Стефан Данаилов във в. "Труд", 2 септември 2002 г., цитирано в BSP.bg:
"Аз не знам дали сега децата си играят на Бойко Борисов, но навремето всички си играеха на майор Деянов, Велински и Митко Бомбата.
Разбирам, че много от хората се смущават от началния надпис на филма: "Посвещава се на БКП". Ами, да не го гледат, да си затворят очите. Иначе не е тайна, че зад сериала стоеше тогавашният вътрешен министър Ангел Солаков. Той помогна много за реализацията му. За нас тогава нямаше делник, нямаше празник. Спомням си един Първи май. Снимахме в котловина край Белоградчик, където бате Серги избива с картечница четири камиона с немци. Разплаках им вярата.
Понеже сред нас имаше известни актьори, хората си бяха изнесли агнета на поляната и гледаха като на театър. Бомби, гърмене, ръкопляскания... Но никой тогава не ни почерпи едно вино. След като прожектираха филма, "разкъсваха ни" на коя маса да седнем. Да даде Господ всекиму такова признание!"
Виж още: Форума по темата
