Еврокомисията поема държавните помощи

С фактическото приемане на България в Европейския съюз Европейската комисия ще решава, оценява и контролира държавните помощи у нас. Министърът на финансите ще я уведомява за всички предложения за субсидии, данъчни облекчения и други форми на подпомагане и едва след положителен отговор от Брюксел държавата ще може да ги предостави. От проекта за нов Закон за държавните помощи, публикуван на страницата на Министерството на финансите, става ясно че отпадат всички правомощия на досегашния специализиран орган в тази област - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), а функциите й се поемат директно от Еврокомисията в съзвучие с единната законодателна рамка в Европейския съюз. Предвид наближаващата дата на членството се очаква новият нормативен акт да бъде бързо съгласуван и приет от правителството и парламента.

В сега действащия Закон за държавните помощи КЗК решава дали и кога може да се предоставя държавна подкрепа, както и кое може да се смята за такова. Задълженията на финансовия министър, които се запазват и при новия закон, бяха ограничени до наблюдението и осигуряването на прозрачността на процеса, както и подготовката на годишен доклад за държавните помощи и поддържането на регистър за тях. Сега правомощията му се разширяват и със становище за отпускане на държавна помощ, но само по казуси, които влизат в т. нар. групови изключения. Те са въведени в европейското законодателство през 1998 г. и се отнасят за няколко области - малки и средни предприятия, защита на околната среда, работа и обучение и др., за които не се иска разрешението на Брюксел.

Според макроикономически анализатори с преминаването на държавните помощи на директно управление от ЕК ще се засили контролът върху отпускането им и те ще бъдат разпределяни по-ефективно. Правилото Европейската комисия да взима решенията се базира на принципното недоверие към отделните местни правителства в съюза, тъй като се смята, че всяко от тях ще дърпа помощи от общия бюджет към своите местни предприятия, каза Лъчезар Богданов от Industry watch. По думите му един от стълбовете, на които се крепи съюзът, е именно политиката в държавните помощи. Богданов смята също, че тъй като членовете на КЗК, която сега контролира отпускането им, се избират от властта, решенията й нямат нужния авторитет.

Подобно е и мнението на Георги Ангелов, икономист от "Отворено общество". Според него досега КЗК е имала проблем да наложи авторитета си над съответните министерства или други държавни институции, тъй като самата тя е била под контрола на определено политическо лоби. За разлика от антимонополната комисия у нас Европейската комисия е независима от местните управляващи и действа единствено според приетите общи разпоредби. "КЗК няма тояга, с която да се наложи на правителството, докато Европейската комисия има," каза Ангелов. Той смята, че засиленият контрол ще се отрази положително на разходната част на държавния бюджет, както и на цялостното развитие на икономиката в страната.

От Комисията за защита на конкуренцията заявиха, че въвеждането на Еврокомисията като инстанцията, която ще решава и контролира помощите, е нормален за всички страни от съюза процес. Оттам предполагат, че няма да се стигне до съкращаването на хората, които в момента работят в специализираната дирекция, тъй като от 1 юли функциите на КЗК се увеличиха в полето на обществените поръчки.

Министърът на финансите ще играе главната роля при комуникацията с Европейската комисия по отношение на държавните помощи. Министерският съвет пък ще трябва да изготви нов правилник за прилагането на новия закон, след като той бъде обнародван в Държавен вестник. В правилника ще бъдат определени критериите и условията за оценка на съвместимостта на държавните помощи, осъществявана от Европейската комисия. Министерството на финансите ще трябва да издаде наредба за осигуряването на прозрачност във взаимоотношенията между държавните органи и органите на местното самоуправление.

По данни на Министерството на финансите през 2004 г. държавните помощи са били около 240 млн. лв., докато през миналата година държавата е отпуснала два пъти повече - 471 млн. лв.

Европейската комисия ще се произнесе по вече действащи помощи, които обаче ще бъдат спрени до излизането на нейното становище по тях, според преходните и заключителните разпоредби на новия закон. В това число влизат:

- Уговореното удължаване на срока на изплащане на главницата от "Силома" АД по задълженията на дружеството към държавата, възникнали по реда на Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31.12.1990 г. Продължителност 2004 г. - 2018 г.;

- Средствата за компенсиране от държавния бюджет на доказания от "Български пощи" ЕАД

дефицит от изпълнението на универсалната пощенска услуга. Продължителност от 2004 г. - 2010 г.;

- Целевото финансиране на дейността на Българска телеграфна агенция (БТА), направление "Информационно обслужване". Продължителност 2003 г. - 2010 г.;

- Финансовата схема за подкрепа на иновативни предприятия чрез Националния иновационен фонд . Продължителност 2005 г. - 2008 г.;

- Схеми за помощ и индивидуални помощи, предоставени в транспорта, които са влезли в сила преди датата на присъединяването на България към Европейския съюз и които са приложими и след тази дата.