Писателят е Елиас Канети, носителят на Нобелова награда за 1981 г., който прекарва тук първите шест години от живота си, преди семейството да се пресели в Англия. Той описва родното си място в книгата "Освободеният език", том първи от неговите мемоари, така че огледът на мястото е като среща с отдавна несъществуващо минало.
Според описанието на Канети - и не само неговото, - Русе е бил въплъщение на многоетническия живот и на търговското и културно богатство по долното течение на Дунав. Във всеки случай Русе е бил един от най-богатите и космополитни градове на България. "В един и същи ден - пише Канети - човек можеше да чуе седем или осем езика. Тук живееха българи, турци, гърци, албанци, арменци и цигани, както и две групи евреи, които сърдечно се ненавиждаха - сефарди, говорещи ладино, и ашкенази."
Русе, с други думи, илюстрира нещо тъжно за отминаването на времето, характерно за много места в Източна Европа или Средна Азия; места, които са се превърнали в сенки на самите себе си. Друго такова място, не толкова далеч от Русе, е Одеса, на северния черноморски бряг, която днес е безличен, западащ град.
В сравнение с града, описан от писателя, съвременно Русе изглежда изоставено; реликва, чиято история се олицетворява от самия клан Канети, живял тук, а после емигрирал, също като арменците, турците, гърците и другите евреи, придавали му неговия космополитен характер. В този смисъл историята на Русе, литературните теми и биографията на Канети сякаш се допълват: един писател, чийто живот илюстрира преселението, така разпространено през ХХ век, и чието най-известно произведение "Масите и властта" описва заличаването на индивидуалността от тълпата, и, разбира се, самото Русе, чийто залез се дължи на триумфа на същата тази тълпа, която така плаши Канети.
Не че Русе (Канети използва турското му име Русчук) е неприятен град. Напротив, градът е дори много приятен, с неговите държащи се все още с достойнство улици, които на места приличат на една малка Виена - с централния площад, заобиколен от кафенета и доминиран от паметника по случай освобождението на България от Отоманската империя. Повечето красиви сгради в центъра са работа на италиански архитекти; градът е бил средище на търговията по Дунав. Сякаш като отражение на космополитното минало на града човекът, който живее днес в родната къща на Елиас Канети, е пенсиониран капитан на кораб, наел къщата от дъщерята на писателя, живееща в Швейцария.
Около 200 чужденци са идвали да видят дома на писателя, откакто Канети спечелил Нобеловата награда, обяснява 63-годишният Любен Даков. Правителството спря да говори за писателя, когато той подкрепи Сахаров, обяснява капитанът.
Предците на Канети са били изгонени от Испания през 1492 г. и живели поколения наред в Турция, преди да дойдат в Русе. Самият писател е живял в България, Великобритания, Австрия, Швейцария и Германия.
